5
След обозначаването на всички фундаменти, беше направена геометрична нивелация, чрез която всяка колона получи кота, изчислена от известен репер в развитата геодезическа мрежа (фиг. 5). Така, за първи път в българските експедиции, беше въведен в геодезическите измервания технически нивелир, с който бяха направени няколко важни нивелачни хода. Чрез геометрична нивелация бяха определени изключително важни за живота в Базата превишения – височина на водоизточника над постройките, превишението между основната сграда и мястото за дебаркиране и стоварване на експедиционен багаж, денивелацията между съществуващата база и бъдещата лаборатория. При тези условия дори няколкостотин метрови нивелачни ходове се оказаха предизвикателство за геодезическия екип. Благодарение на пословичния ентусиазъм на българските полярници, до края на експедицията всичките 256 арматурни железа на фундаментите бяха фиксирани в скалата.
4. ГЕОДЕЗИЧЕСКИ ДЕЙНОСТИ В ОКЕАНА
Голямото постижение в геодезически аспект тази година може да се нарече мареографна станция. За първи път в антарктическите ни дейности можем да се похвалим, че мареографната ни станция в Антарктика издържа първата си зима. След прехвърляне на записаните данни се оказа, че имаме малко над 9 месеца записи, от 9 януари до 16 октомври 2019 г. с две прекъсвания от няколко часа, което прави реално непрекъснатият запис почти седем месеца (фиг. 6). Вероятно прекъсването се дължи на метеорологични причини, но записът показа прекъсване за малко, и после продължава без никакви проблеми. При рязко влошаване на времето и тежък ледоход в залива на о-в Ливингстън, на 16 октомври 2019 г. се прекъсва захранващия кабел и датчикът спира да записва. Най-любопитният факт е, че тръбата, съхраняваща датчика и фиксирана към отвесна скала, се откъсна в деня на пристигането на първата група от експедицията – 23 ноември. Видяхме, че тръбата има повреда и само след няколко часа сама падна в океана, което беше късмет, защото успяхме да извадим датчика от дъното.
Фиг. 6. Записите на мареографа за първия успешен зимен сезон
Българският антарктически мареограф не успя да извърши целогодишен запис на динамиката на морското ниво в Южния залив на о-в Ливингстън, спокойно можем да наречем тези над 26 000 записа невероятен успех за скромните възможности на българските експедиции и все пак има данни за поведението на океанската повърхност за няколко месечен период. Както се оказва, от изследването на колебанията на морското ниво не могат да бъдат правени конкретни заключения за кратки периоди, дори и да достигнат една година. За този период от седем месеца наблюдаваме покачване на нивото с 8.2 mm, но това не е представителна извадка за екстраполация на годишни стойности. Влияние оказват много фактори, взимането предвид на които могат да дадат по-ясна представа за реалните колебания на водната повърхност и връзката на това с глобалните климатични промени.
През 28-та експедиция за първи път беше направен опит за изследване на океанската вода за соленост, проводимост и температура. За целта беше предложено и одобрено да се закупи регистратор на данни, който изследва малки промени в солеността на водата (в диапазона ±5000 μS/cm). Чрез оптична USB базова станция BASE-U-4 се извършва четенето на данните от записите във водата. Такива изследвания се правят за първи път в акваторията на Българската база и са от особено значение за опознаването на океанската вода като хидросреда (фиг. 7). Идеята на доц. Александров е да се изведе корелация между данните на датчика за соленост и проводимост и данните за колебанията на морското ниво, записвани първоначално през сезона на експедицията, а впоследствие и целогодишно.
Фиг. 7. Връзка между соленост и температура на морската вода за различни дълбочини
ГКЗ 3-4 ' 2020