На 31.05.2020 г. се разделихме с уважавания наш учен-геодезист и дългогодишен преподавател в Геодезическия факултет проф. д-р инж. Владимир Павлов Стойнов. Той е роден в София на 14.07.1931 г. Проф. Стойнов силно уважаваше рождената си дата, тъй като на 14 юли 1789 г. е била превзета Бастилията в Париж и е победила Великата френска революция. На тази дата той традиционно канеше и събираше приятели, близки и колеги в кабинета си в УАСГ, въпреки отпускарския сезон, за да се видим, поздравим и почерпим за празника му. И с гордост ни напомняше как старите идеи за традиция и йерархия, свързани с френската монархия, аристокрацията и религиозните власти, са били заменени с идеалите на Просвещението: равенство, гражданство и неотменими, естествени права. И дори запяваше националния химн на Република Франция - Марсилезата на френски:
„Allons enfants de la Patrie,
Lе jour de gloire est arriv é!”
(Напред, деца на Родината,
Денят на славата дойде!)
Благодарна съм на съдбата за възможността да бъда негова студентка, а по-късно и да работим съвместно, когато бях научен сътрудник в БАН, съавтор и хоноруван преподавател в катедра „Висша геодезия”. Колегите геодезисти познават и помнят проф. Стойнов като дългогодишен преподавател по физическа геодезия: от началото на 70-те години на ХХ-ти век като асистент, по-късно като доцент, професор, заместник-декан на Геодезическия факултет и ръководител на катедра „Висша геодезия”.
Владимир Стойнов произхожда от семейството на интелектуалци от Шумен. Родителите му са били с висше образование, което за ония далечни години е белег на голяма ученост и добро възпитание. Самите те също са израснали в семейства на интелигентни родители - учители. Дядо му, столетникът Никола Стойнов (1863-1963 г.), е автор на автобиографична книга, издадена през 1963 г. в Париж на френски език. Той е бил един от основателите на Българския учителски съюз, личен приятел на писателите Антон Страшимиров (1872-1937), Димо (Димитър) Казасов (1886-1980), Михаил (Мишел) Герджиков (1877-1947) и други видни личности от българската история и култура по онова време [1].
Като малък Владимир Стойнов е живял и учил във Варна в българско и немско училище, а по-късно - в шуменските села Цар Крум и Осмар. Учил е в Първа мъжка гимназия във Варна и във Втора мъжка гимназия в София, която завършва през 1949 г. Става студент в Природо-математическия факултет на Софийския университет. По-късно се прехвърля да следва „Геодезия, фотограметрия и картография” (ГФК) в Инженерно-строителния институт (ИСИ), сега Университет по архитектура, строителство и геодезия (УАСГ). Завършва висшето си образование през 1957 г. Работи в Проектантската организация (ПО) „Геопланпроект” в София, предимно по държавната триангулация, а по-късно - и в ПО „Картпроект”. След спечелен конкурс за асистент, през 1962 г. постъпва в катедра „Висша геодезия”, където работи и твори до пенсионирането си [2].
През 1963-1966 г. е приет за редовен аспирант (докторант) в Москва в ЦНИИГАиК (Централен научно-изследователски институт по геодезия, аерофотограметрия и картография) [1, 2]. Там той има изключителния професионален шанс да работи под научното ръководство на световноизвестната руска геодезистка ст.н.с. Мария Ивановна Юркина (1923-2010). Защитава успешно дисертацията си „Методи за определяне на външното гравитационно поле на Земята въз основа на теорията на Молоденски”. Придобива научната степен „кандидат на техническите науки”, приравнена по-късно на „доктор”. Тук следва да припомним, че именно чл.-кор. АН СССР дтн Михаил Сергеевич Молоденски (1909-1991) е предложил през 60-те години на миналия век оригинален, съвършено нов подход за решаване на основната задача на геодезията за определяне на външното гравитационо поле и повърхността на Земята. Той е доказал, че е възможно да се определи фигурата на физическата повърхност на Земята без привличане на информация за нейния вътрешен строеж. Това е означавало революционна „перестройка” на геодезията: трябва да се изучава не геоидът, а реалната повърхност на Земята и нейното външно гравитационно поле в единна координатна система, при това с такава точност, каквато допускат измерванията. Теорията на М.С.Молоденски е изложена в знаменитата монография „Методы изучения внешнего гравитационного поля и фигуры Земли” (1960 г.), съвместно с М.И. Юркина и нейния съпруг В.Ф. Еремеев (1904-1985) .
Световноизвестните руски учени проф. Всеволод Владимирович Бровар (1919-1999) и М.И.Юркина, които са „ученици” на М. С. Молоденски, написаха: „От такова разбиране на теорията на Молоденски следва, че тя не може да остарее от замяната на един метод за решение с друг или от усъвършенстването на методите за обработка или при появата на нов вид измервания. Новите видове измервания (GPS, ГЛОНАСС, спътникова нивелация на морската повърхност) или планираните измервания на градиентите на привличане на спътниците прекрасно се вписват в тази теория, предявявайки само повишени изисквания към нейната точност. Да се повиши точността на теорията на Молоденски винаги е възможно. И това няма да бъде нова теория, а само нейно развитие."
IN MEMORIAM
В ПАМЕТ НА ПРОФ. Д-Р ИНЖ. ВЛАДИМИР СТОЙНОВ (14.07.1931 – 31.05.2020)
43
ГКЗ 3-4 ' 2020
„Ще догоряват залези и хора,
и спомени, и чувства, и мечти...”
Пеньо Пенев