Монографията от 1974 г. [24] е разширение и допълнение на едноименната статия, публикувана през 1969 г. на френски [34] у нас. Рецензенти на монографията [24] са световно известният наш астроном, геодезист и математик акад. Вл. Христов и видният български историк, палеограф и архивист проф. Иван Дуйчев (1907-1986). Благодарение на техните положителни рецензии книгата на Б. Рогев бива издадена.
Има твърдения, че този труд е бил публикуван през 1969 г. във Франция, а през 1979 г. - и във Великобритания. Статията [23] и монографията [24] на Б. Рогев са широко дискутирани и дори оспорвани, но и досега те не са били опровергани от позициите на геодезическата астрономия, с която той си е служил и е използвал строг математически апарат, който е недостъпен за широкия читателски кръг. Категорично може да се твърди, че Б. Рогев прави сериозни изводи с прилагането на интердисциплинарен подход, каквито липсват в българската историография. Трудът му е оригинална научна основа за по-нататъшни изследвания, анализи и сравнения.
7. ОТЗИВИ ЗА БОРИС РОГЕВ
Най-силните отзиви и признание за научните приноси на Б. Рогев са от чуждестранни и наши учени и касаят разработките му в областта на математическата геодезия и математическата картография, както и за астрономическите основи на прабългарския календар, наричан още „Аспарухов”. Цитатите по-долу са от [1, 6 и 7]:
1/ Проф. д-р Волф – директор на Института по теоретична геодезия при Университета в Бон: „Досега на мен не ми беше известно, че формулата на Лагранж може да служи за съставяне на геодезически формули за преобразуване”.
2/ Проф. д-р инж. В. Г. Зданович – геодезист от Ленинградския минен институт „Г. В. Плеханов”: „По този начин Вие сте показали нов път за извеждане на формули за преминаване от една система изометрични координати към друга.”
3/ Проф. Спас Манолов – за трудовете му с проф. Л. Димов [18], [20] и [22]: „Получени са по един по-бърз начин формули за трансформация на две Гаусови координатни системи. Освен това методът на авторите дава възможност за едно бъдещо разширение на техните резултати в теоретичен и приложен смисъл.”
4/ Чл.-кор. проф. д-р Кирил Серафимов: „Борис Рогев доказва математически, че първобългарският календар е близо до най-модерните схващания за правилно летоброене и началото му трябва да се постави в 4768 г. пр. Хр.; той може да се счита за основа на китайския календар.”
5/ Проф. Мишел Понгон от Франция: „Прабългарите са притежавали в далечното минало един от най-съвършените календари в света. Създаденият преди векове от прабългарите календар ще послужи като модел и източник на идеи за изработването на такова календарно леточисление, което да бъде прието от всички народи, населяващи земното кълбо.”
Характерът на учения и морския офицер Борис Рогев е нестандартен; бил е изцяло отдаден и предан на работата си; добросъвестен, последователен, колегиален; лоялен и дистанциран от политиката, безпартиен; с ясна и точна представа за професионализма си като математик, астроном и опитен морски офицер. Винаги е бил отдалечен от амбициите за кариерно израстване, научни титли, почести и награди. Човек с изграден авторитет и стоицизъм. Има само един жест, когато публично е показал своята чест и достойнство. През 1950 г., когато е началник на ДГИ и началник на Хидрографското отделение в него, той си подава писмено оставката в знак на обида и несъгласие, тъй като ръководството на Софийския държавен университет (СДУ) „Климент Охридски” отказва да запише дъщеря му Виолета Рогева за студентка с аргумента: „Дъщеря на царски офицер”. Оставката му не е била приета, авторитетът му е бил безспорен, приносите към България – също. Намесата от страна на МНО в работата на СДУ е била навременна и резултатна. Дъщеря му е била записана за студентка. Борис Рогев е имал и син Добромир, който е съхранявал личния му архив и е предал част от него на Военноморския музей във Варна.
Снимка 8. Борис Рогев с колеги, вляво, на торпедоносеца „Храбри”
Малко известен факт е, че Борис Рогев е споделял духовните ценности на „Бялото братство” и е бил един от близките хора до Петър Дънов (1864-1944), наричан от последователите си „Учителя“ или „Беинсá Дунó”. Той е български философ, основател на религиозно-философско учение, наричано „Всемирно бяло братство”, което се самоопределя като езотерично християнство и окултизъм.
Друг необичаен факт за Борис Рогев като човек на точните науки е, че се е занимавал и с астрология, която е възникнала и се е развивала в древността заедно с астрономията.
8. НАГРАДИ И ОТЛИЧИЯ
Борис Рогев е кавалер на ордена „Св. Александър” двукратно през 1940 г. и 1943 г., който е втори по старшинство в наградната система в Царство България; на кралския орден „Югославска корона” IV клас през 1936 г. Най-голямото му признание като морски офицер и учен-хидрограф е удостояването му с ордена и званието „Кавалер на ордена на Почетния легион” (на френски: chevalier d’Ordre national de la Légion d'honneur) на Франция през 1939 г. Това е френски национален орден (организация), учреден от Наполеон Бонапарт през 1802 г. по примера на рицарските ордени. Съгласно Кодекса на Почетния легион, тази почетна организация има статут и права на юридическо лице. Принадлежността към ордена е висш знак за отличие, почит и официално признание за особени военни и граждански заслуги. За да се оцени стойността на тази висока награда на Борис Рогев, следва да се каже кои са другите българи, носители на Ордена на Почетния легион. Това са: Тодор Живков, ген. Иван Фичев, ген. Владимир Стойчев, Желю Желев, Росен Плевнелиев, Димитър Станчов, Иван Станчов, Меглена Кунева.
Родолюбиви организации и Военно-морският музей във Варна са организирали официално честване през 2003 г. на 105-та годишнина от рождението на капитан I ранг Борис Рогев и са представили неговите заслуги за полагане основите на хидрографското дело у нас, както и за неговите
39
ГКЗ 3-4 ' 2020