38
морски карти и планове, засягащи същото крайбрежие, са имали главно руски, английски и отчасти германски произход. Руски произход има морската карта Босфора-Калиакра, снимана през периода 1825-1836 г. Въпреки че и днес тази карта има сравнително най-голяма употреба у нас и в чужбина, тя е най-неточната карта.” [7].
От гледна точка на военно-оперативните нужди на българския морски флот е била недопустима липсата на национално хидрографско и картографско осигуряване. Именно в организацията и провеждането на актуално хидрографско заснемане и изработване на надеждни морски карти на Българското Черноморие е най-голямата научна и организационна заслуга на началника на Хидрографското отделение, същият и началник на ДГИ - капитан I ранг Борис Рогев.
5. БОРИС РОГЕВ – ПРЕПОДАВАТЕЛ ВЪВ ВОЕННО-
ТЕХНИЧЕСКАТА И ВОЕННО-ПОЛИТИЧЕСКАТА
АКАДЕМИИ У НАС. НАУЧЕН СЪТРУДНИК В
ЦЕНТРАЛНАТА ЛАБОРАТОРИЯ ПО ГЕОДЕЗИЯ И В
ЦЕНТРАЛНАТА ЛАБОРАТОРИЯ ПО ВИСША ГЕОДЕЗИЯ
ПРИ БАН
От 17.04.1951 г. до пенсионирането си през 1954 г., когато е 56-годишен, Борис Рогев е ръководител на катедра „Математика”, с ранг на командир на дивизия, и преподава „Топография” във Военно-техническата и Военно-политическата академии в София [25]. По-късно, през 1958 г. тези две академии се сливат във Военна академия „Георги Стойков Раковски”. Тя е най-старото висше военно училище у нас, създадено със закон през 1912 г. в София.
По покана на тогавашния член-кореспондент на БАН д-р Владимир Христов (избран за академик на БАН през 1958 г.) Борис Рогев, след пенсионирането си през 1954 г., постъпва и работи до 1970 г. като научен сътрудник в Секция „Геодезия” при Техническия институт на БАН. Тази Секция през 1955 г. прераства в Централна лаборатория по геодезия (ЦЛГ), а през 1972 г. – в Централна лаборатория по висша геодезия (ЦЛВГ) при БАН. Тя е неизменно ръководена до 01.07.1974 г. (до пенсионирането му) от акад. Вл. Христов (1902-1979), който е син на големия български поет и писател Кирил Христов (1875-1944).
По стечение на житейски, професионални и научни обстоятелства, животът и научните интереси на тези двама видни българи ги събират за решаването на важни държавни и научни проблеми. От 1946 г. до 1948 г. капитан I ранг Борис Рогев е началник на полк. д-р Владимир Христов в ДГИ, който по това време е бил началник на Астрономическото отделение. По-късно, от 1954 г. до 1970 г., акад. д-р Вл. Христов е директор на ЦЛГ при БАН и ръководи капитан I ранг Борис Рогев, който работи като научен сътрудник по проблеми на навигацията, математическата геодезия и математическа картография [12, 14, 15, 16, 17, 18, 20, 21 и 22]. Отношенията между тях, независимо от това кой на кого, къде и кога е бил началник, винаги са били съвсем коректни и колегиални. Такива ги описват и помнят техните колеги – военните геодезисти от Военно-топографската служба при Министерството на народната отбрана (бел. авт. - МНО – от 1947 до 1990 г.) и учените от ЦЛГ и ЦЛВГ (бел. авт. - ЦЛВГ – от 1972 до 2010 г., когато се влива към Националния институт по геофизика, геодезия и география) при БАН.
Рогев работи и публикува последователно свои изследвания върху кривите при радионавигацията [12] и на радионавигационните картни мрежи при криволинейно разпространение на електромагнитните вълни [14]. Прави анализи и изследвания на: повторни изравнения [15]; конформни картни проекции, мащабът на които приема зададени стойности в дадени точки [16]; получаване на картни проекции с успоредни образи на паралелите [17]; преобразувания на координатни системи по формулата на Лагранж [18] – съвместно с проф. Любен Димов от Висшия минно-геоложки институт (ВМГИ) в София; едно конформно кръгово преобразувание с приложение на формулата на Лагранж [20] – съвместно с проф. Л. Димов; конформни преобразувания от математическата геодезия и картография и изследване сходимостта на техните редове [19]; конформно изображение на земния елипсоид в картната равнина посредством интерполационни полиноми [21]; образуване на конформни картни проекции по метода на интегриращия множител [22] – съвместно с проф. Л. Димов, на френски в Швейцария - самостоятелно [33] и др.
6. БОРИС РОГЕВ – ИЗСЛЕДОВАТЕЛ НА
АСТРОНОМИЧЕСКИТЕ ОСНОВИ НА
ПЪРВОБЪЛГАРСКОТО ЛЕТОБРОЕНЕ
В продължение на дълги години Борис Рогев е изследвал задълбочено и подробно календара на прабългарите въз основа на Именника на българските ханове, Чаталарския надпис, Приписката към словата на Атанаси Александрийски и други писмени извори. Този Именник е бил обект на голям изследователски интерес от редица наши учени с различни специалности – историци, филолози, балканисти и др. Единственият астроном у нас, а и в чужбина, който анализира Именника и другите исторически извори от гледна точка на астрономията, при това с многобройни математически формули от аналитичната и небесната механика, изчисления и сравнения, ефемериди (таблици) с координатните положения на главните звезди, на планетите от Слънчевата система и на самото Слънце и др., е Борис Рогев. По-долу цитирам части от Увода на монографията на Б. Рогев „Астрономически основи на първобългарското летоброене” [24]: „Целта е да се покаже, че първобългарското летоброене произлиза от древността и първобългарските исторически писмени извори...Тези наши далечни предци са имали големи познания, за да почувстват нуждата от календар. Древните българи не са полудиви азиатски племена. Те, ведно със своята храброст в устрема си към нашите сегашни земи, са носели и своята висока култура.”
Забележителен факт е, че 4 години преди монографията [24] да бъде издадена, Борис Рогев написва авторско резюме за нея и го публикува в периодичния печат [23]. Редакционната бележка към статията му го представя на читателите си като „виден учен от областта на геодезията, хидрографията и астрономията, имащ своите публикации не само в български, но и в немски, френски и швейцарски академични издания”. Рогев установява, че прабългарският календар предхожда всички известни в Азия календарни системи. Календарът е признат от ЮНЕСКО за един от най-точните в историята. С тази своя конкретна хипотеза Рогев прави голям принос не само към българската, а и към световната наука.
Снимка 7. Корицата на монографията на Борис Рогев [24], Издателство на БАН, 1974 г.
ГКЗ 3-4 ' 2020