море и обширната езерна лагуна Буругьол (Вистонида).
Снимка 4. Капитан I ранг Борис Рогев, снимка на Военен календар, издаден от Националния военно-исторически музей (НВИМ)
През 1942 г., за нуждите на хидрографските заснемания Борис Рогев лично разработва, а ДГИ публикува „Условни знаци за хидрографско снимане в мярка 1:25000 [27]. През 1942-1943 г., когато е 45-годишен, Рогев отново е командирован на специализация по „Астрономия и навигация” в Германската хидрографска служба. Борис Рогев е от малцината български морски и сухопътни офицери с толкова високо образование и завидна научна ерудиция, получени у нас и в чужбина. Владеел е перфектно френски и немски. По-късно, когато работи в Централната лаборатория по геодезия (ЦЛГ) при БАН, част от научните му трудове са публикувани на тези два езика.
Част от направените измервания на Хидрографското отделение на ДГИ през периода 1941-1944 г. са анализирани, систематизирани и публикувани в: „Приливи и отливи пред северното беломорско крайбрежие” през 1946 г. [11], издадените през 1949 г. „Мореходни таблици”, съвместно от Б. Рогев и Ангел Симеонов [26], и през 1959 г. в статията на Б. Рогев „Колебания на нивата пред Бургас и Варна”, когато той е бил щатен математик и научен сътрудник в ЦЛГ при БАН [25]. Борис Рогев е пионерът в изучаването на физиката на Черно море у нас. Поради изключителната му скромност и сдържаност, той остава дълго време слабо и само частично познат на съвременното наукознание у нас.
Снимка 5. Карикатура – Морска снимка „Хидрографи напред“ с надпис „По море се скитам Язе“
След края на Втората световна война, през 1945-1946 г. продължават хидрографските работи по Българското Черноморие от гр. Поморие до Черни нос. Черни нос се намира на 3,5 km южно от устието на р. Шкорпиловска. Височината му е около 80 m, а в морето до него се наблюдава магнитна аномалия. Заснети са за пръв път източният залив Поморие, ивицата пред селата Равда и Чимос, заливите на Несебър, както и самият град Несебър, включително с. Влас, ивиците пред н. Емине, с. Обзор, гр. Бяла и Черни нос [25].
Снимка 6. Хидрографски измервания в Бяло море през 1944 г.
4. БОРИС РОГЕВ – НАЧАЛНИК НА ДЪРЖАВНИЯ
ГЕОГРАФСКИ ИНСТИТУТ ПРИ МИНИСТЕРСТВОТО НА
ВОЙНАТА, СЪЩИЯТ И НАЧАЛНИК НА
ХИДРОГРАФСКОТО ОТДЕЛЕНИЕ В НЕГО
Тук е мястото да се отбележи един важен политически факт, а именно за издадения т. нар. „Списък № 4”, съгласно който голям брой български морски офицери са били уволнени „в интерес на службата“ по Закона за ръководство и контрол на войската от 02.07.1946 г. Капитан I ранг Борис Рогев не е сред тях.
Със Заповед от 16.09.1946 г. до 09.09.1947 г. капитан I ранг Борис Рогев е назначен за временен началник на ДГИ. На 09.09.1947 г. е бил удостоен за началник на ДГИ и служи като такъв до 17.04.1951 г. [25]. Едновременно с това той остава и началник на Хидрографското отделение в ДГИ. Под негово ръководство е изпълнена нелеката хидрографска задача да се състави морска карта в М 1:100 000 от Босфора до Калиакра, т.е. от границата на България с Турция до границата й с Румъния, в подходящата за морска навигация Меркаторова проекция.
Един интересен и малко известен факт е следният. През 1927 г. Съветът на Физико-математическия факултет при Софийския университет приема Правилник на Дарителския Фонд на името на асистента по астрономия „Венцислав Черноколев (1896-1927)“ – талантлив млад учен, завършил астрономия в Сорбоната. Предназначението на фонда е на всеки 3 години от лихвите му да се дава премия за отпечатани трудове по астрономия и геодезия. В началото на 1934 г. наградата е връчена на частния доцент при Агрономо-лесовъдния факултет инж. Илия Попов, а в края на 1946 г. е поделена между двама кандидати – д-р Разум Екимов Андрейчин и капитан I ранг Борис Димов Рогев – за публикациите им в областта на астрономията и геодезията.
В доклад от 1945 г. командирът и виден строител на Военноморските сили на България капитан I ранг Стефан Цанев (1898-1976) пише следното: „В Морските войски организационно не съществуваше никаква собствена хидрографна служба. За целта, обаче, се използваше Хидрографното отделение при Географския институт на Министерството на войната. Действително, до 1933 г. по българското Черноморско крайбрежие не са били извършвани системни хидрографски снимки. Почти всички
37
ГКЗ 3-4 ' 2020