36
Животът и дейността на Борис Рогев, като морски офицер и водещ специалист по хидрография, са били неизбежно свързани с военно-политическите промени в България. След загубата на България в Първата световна война, на 27.11.1919 г. във Франция е подписан унизителният за България Ньойски мирен договор, ратифициран на 15.02.1920 г. Съгласно една от наказателните клаузи на Ньойския договор, българският флот е разформирован и е сведен до Морска и Дунавска пристанищни и крайбрежни полицейски служби. Тези две служби са изведени извън системата на Министерството на войната и са прехвърлени към Министерството на търговията, промишлеността и труда, а по-късно – към Министерството на железниците, пощите и телеграфите. Именно поради тези факти и обстоятелства, от 1921 до 1925 г. Борис Рогев служи в Морските специални школи, на миноносците и на моторни кораби, а през 1925 г. е бил приведен, заедно с кораба, който е командвал, в гр. Русе. В Русенската пристанищна стража е служил през 1925 и 1926 г. През 1927 г. поема командването на същия кораб, с който е дошъл в Русе [25].
Със Заповед на Министерството на железниците, пощите и телеграфите № 6529 от 29.09.1927 г. е командирован за специализация по „Астрономия и навигация” във Факултета на Университета (Сорбоната) в Париж. От м.10.1927 г. до м.11.1931 г. е следвал и положил всички полагащи се изпити по науките „Обща математика”, „Обща физика” и „Астрономия” на ниво „Еtudes approfondies” (фр. – задълбочено обучение; във френските университети в ония години такава диплома се е издавала след 5-годишно следване, което дава право за подготовка на докторска дисертация [5] и [6]; сега се приравнява на „магистър”). Рогев се е справил не за 5, а за 4 години. За същите три науки е получил диплома и звание [6] и [25] „лисансие” по тези науки (бел. авт. – „лисансие” от френски – „човек с университетска диплома”).
3. БОРИС РОГЕВ – ОСНОВОПОЛОЖНИК НА
ХИДРОГРАФСКОТО ОТДЕЛЕНИЕ ПРИ ДЪРЖАВНИЯ
ГЕОГРАФСКИ ИНСТИТУТ И КАПИТАН І РАНГ В
БЪЛГАРСКИЯ ЧЕРНОМОРСКИ ФЛОТ
След завръщането си в България през 1932 г. Б. Рогев е бил приведен в Морското училище, където е лектор в курс „Корабоначалнически”, който дава висше военноморско образование и е предвестник на съвременния факултет „Навигационен”. Началник-щабът на флота – капитан II ранг Георги Славянов (1893–1966), който е бил известен морски авторитет до края на дните си, му предлага да поеме организирането на Хидрографско отделение в Държавния географски институт (ДГИ) при Министерството на войната. Б. Рогев приема това предложение и е командирован в София с тази изключително важна и отговорна задача [25].
Както е написал през 1975 г., когато е 77-годишен, в своята автобиография [25] Борис Рогев, за работата на бъдещите хидрографи са отпуснати средства и са закупени: „необходимата литература, ъгломерни инструменти (секстанти), дъномери, включително и дъномер-риба (plomb-poisson - френско изобретение), както и плавателни средства: хидрографна лодка и хидрографен кораб „Камчия”. С това новоорганизирано отделение можа през 1933 г. да (се) пристъпи към първата хидрографска оригинална снимка в мярка 1:10 000 във възприетата от Географския институт Гаус-Крюгерова проекция на сухопътната и водна ивици на крайбрежието на Аладжа манастир, днес място, познато като „Златни пясъци” [7].
Поради смяна в командването на флота, командировката му в София в ДГИ е била прекратена и той се е върнал във флота. През 1934-1935 г. Хидрографското отделение на ДГИ е извършило хидрографско заснемане на ивицата до Варна и устието на р. Камчия.
През периода от 1934-1939 г. Борис Рогев, поради недостиг на квалифицирани морски офицери, служи като командир на кораба „Камчия”, началник отдел в Морското училище, командир на миноносец и в Щаба на морската и речната отбрана. През 1938 г., заедно с капитан I ранг д-р Георги Пецов (1899-1970), е лектор в Морския метеорологичен курс в Морската учебна част в гр. Варна и началник на разузнавателна, хидрографска и метеорологична секция в Морската дивизия, както тогава са се наричали Българските военноморски сили. Рогев ръководи учебни хидрографски заснемания и написва първия си научен труд: „Лунно-слънчеви приливи и отливи на Черно море”, който е публикуван през 1939 г. в книжка 59 от „Списание на БАН” [9].
Снимка 2. Учебният кораб „Камчия” (1883-1952) с практиканти от Морското училище
Снимка 3. Капитан I ранг Борис Рогев на борда на торпедоносеца „Храбри”, 1932-1938 г.
Бил е командир на кораб – капитан І ранг (полковник) в Черноморския ни флот от 1933 до 1937 г. Бил е началник на „Океанографската, хидрографската и хидрометеорологич-ната секция” от 1937 до 1947 г.
Заради началото на Втората световна война и след нова смяна в командването на флота, е била възстановена дейността на Хидрографското отделение в Държавния географски институт, и Борис Рогев е назначен отново за негов началник, считано от 05.04.1940 г. Под негово ръководство и с личното му участие са извършени хидрографски снимки на няколко големи залива: Бургаския залив, Атия, Созополския и Поморийския. Заради българското присъствие в Беломорието през периода 1942–1944 г. са направени хидрографски снимки на: устието на р. Струма, целия залив на гр. Кавала, заедно с проливчето Тасос, и залива на с. Порто Лагос (беломорско пристанище на Бистонското езеро (ез. Буругьол) в Западна Тракия (днешна Гърция) [25]. Селото Порто Лагос е разположено на 25 км югоизточно от гр. Ксанти, до залив на брега между Бяло
ГКЗ 3-4 ' 2020