Геодезия, Картография, Земеустройство GKZ-3-4'2020 (За печат) | Page 13

11

От получените резултати в табл. 1 може да се направят следните изводи:

• При циклична грешка в началото на измерванията на базовия спътник - при достатъчно на брой епохи, цикличната грешка се отразява с нейната величина върху стойността на всички нееднозначности, тъй като всички те са функция на нееднозначността на базовия спътник. Решението е аналогично на решението без наличност на циклична грешка.

• При циклична грешка в средата на измерванията на базовия спътник въпреки ниските стойности на получените оценки на изравнението, компонентите на вектора и неговата дължина са с големи отклонения от ‚истинската‘ си стойност. За разлика от средните квадратни грешки, сумата от квадратите на поправките многократно се повишава от решението без циклична грешка.

• При циклична грешка в края на измерванията на базовия спътник – малките отклонения при наличие на циклична грешка в края на измерванията й е очаквано, тъй като влиянието й е върху по-малко от 2% от измерванията. Резултатите са аналогични на изравнението по МНМК без наличие на циклична грешка.

Аналогични резултати се получават при наличие на циклична грешка в измервания по сигнали от спътник, който не е избран за базов, които са представени в таблица 2. Тогава влиянието на цикличната грешка в началото на измерванията е само в нееднозначността на първата фазова разлика, където участва спътникът с циклична грешка.

Таблица 2. Данни за небазов спътник

4. ЗАКЛЮЧЕНИЕ

Цикличните грешки оказват различно влияние върху обработката на фазовите измервания в зависимост от епохата на възникването им. Решените примери показват, че най-голямо влияние имат, когато те възникнат в средата на измерванията. Въпреки сравнително по-малкото влияние върху крайните резултати при наличие на циклични грешки в края и началото на измерванията, определянето на епохите на възникването им е основна задача в предварителната обработка на фазови измервания. В зависимост от резултатите, получени при използването на тестовите величини и продължителността на измерванията, може да се избере подход с отстраняването на тяхното влияние или с въвеждане на допълнително неизвестно за нееднозначностите след епохата на възникване на цикличните грешки.

ЛИТЕРАТУРА

1. Антонович, К. M. Использование спутниковых

радионавигационных систем в геодезии. Том I и II,

ФГУП "Картгеоцентр". Москва. 2005, 360

2. Даскалова, М., Ив. Здравчев. Математическа геодезия.

София, 2005, 432

3. Костадинов, К., В. Вълчинов. Математическа обработка

на геодезическите измервания. София. УАСГ. 2012.

454

4. Минчев, М., Ив. Здравчев, Ив. Георгиев. Основи на

приложението на GPS в геодезията. АК/УАСГ, София,

2005, 177

5. Хофман–Веленхоф, Б., Лихтенегер, Н., Колинс, Дж. GPS

– Теория и практика. София. Превод от английски,

2002, 421

6. Dai, Z., MATLAB software for GPS cycleslip, GPS solutions.

2011, 16(2), 267-272

7. El-Tokhey, M. E. , Sorour , T. F. , Ragheb, A. E., Moursy, M.

O., GPS cycle slips detection and repair through various

signal combinations, International OPEN ACCESS Journal

Of Modern Engineering Research (IJMER). 2014, 4, p. 11

8. Seeber, G. , Satellite Geodesy, Berlin, New York, 2003, 589

Рецензент: проф. д.т.н. д-р инж. Георги Вълев Димитров

Адрес на автора

инж. Виктор Григоров, , тел:+359882314566, e-mail: [email protected].

ГКЗ 3-4 ' 2020