характеристиките на обектите съответстват на определени стандарти. Файлово базираните индустриални модели използват цялата функционалност на чертежа, в който се намират.
Корпоративните индустриални модели предлагат приложения, които посрещат нуждите на организациите, които управляват различни типове инфраструктура. Тези модели идват с предварително конфигурирани правила за специфичните нужди на организациите, които улесняват работата с моделите. Корпоративните модели също така са конфигурирани да управляват атрибутната информация за активите, както и да откриват връзките между обектите. Моделите могат да бъдат персонализирани, за да отговарят на нуждите на всяка организация, която ги ползва. Тъй като корпоративните модели са предварително конфигурирани, на организациите им е нужно по-кратко време, за да ги персонализират - това води до по-бързо възвръщане на инвестициите.
На територията на страната, и основно в големите градове, са разположени различни видове надземни и подземни проводи и съоръжения. Голяма част са собственост на фирми и компании - доставчици на монополни услуги, например: електричество, вода, комунални услуги, газ, телевизия, интернет. Друга, по-малка част, са не така разпространените, но полезни съоръжения - подземни гаражи, подлези, колектори.
В съвременния живот липсата на някои от изброените услуги, дори за кратко време, е голяма и дава представа за важността на доброто състояние, правилното функциониране и достъпността до проводите, чрез които тези услуги се разпространяват. За обществото е важна също бързината при промени в структурата на подземните мрежи, отстраняване на повреди, предпазване от неправомерен достъп както и тяхната безопасност [1].
Основният проблем пред урбанизираните територии е свързан с управлението на територията, тъй като не се разполага с актуална и адекватна информация за подземните проводи и съоръжения. Освен това липсва съвременен начин, базиран на новите информационни технологии, за комуникация между общината и експлоатационните дружества. Всичко това води до хаотична работа с подземните мрежи, липса на адекватно планиране и като резултат - разпиляване на енергия и ресурс и лошо качество на услугите за гражданите. Липсата на достоверна и пълна информация се идентифицира и като пречка за бързо вземане на инвестиционни решения.
Основната цел на индустриалния модел е да подобри възможностите за достъп до информацията за подземни комуникации, намаляване на рисковете при поддръжка и управление на инфраструктурата и мрежите, а също и дейностите по градско планиране и развитие. Предназначението на индустриалния модел за поддържане на данните за подземните проводи и съоръжения е да осигури достъп до цифровите данни за подземни проводи и съоръжения (ППС) и техните характеристики, както и да подпомогне лесното създаване на справки с данни от ППС в цифров и графичен вид.
Индустриалният модел предоставя специализирана функционалност за редакции и справки на кадастрални данни и данни от ППС. Внедряването му в дружествата води до подобрение на качеството при управление, значително намалява времето за анализи и за вземането на управленски решения. Стриктната структура на данните и автоматизираните процеси за обмен на информация между различните звена – технически отдели, експлоатационни структури, счетоводство и висш мениджмънт – на практика свеждат до минимум възможностите за грешки или злоупотреби с информация. Качеството и верността на информацията се поддържат стриктно от една страна чрез възможностите на софтуерната среда и чрез административна система за управление на потока от данни между звената във ВиК дружествата.
Реалната полза е, че се ограничава порочната практика да се копае „на сляпо“, без необходимата информация за подземната инфраструктура.
Основните предимства при използване са: интегриран достъп до цялата информация за мрежите във всеки момент през компютърен интерфейс; непрекъснат процес на актуализация на всички групи данни; регулярни проверки за качество на данните и автоматизирана валидация; практически неограничени възможности за автоматизирани анализи в реално време; автоматизирани процеси при подготовка и отпечатване на планове, бланки за изходни данни, справки, доклади и пр.; драстично намаление на работното време за технически анализи и изготвяне на техническа документация; относително малък обем човешки ресурси за пълно управление на данните в дружеството.
Липсата на достоверна и леснодостъпна цифрова информация за съществуващите ВиК мрежи е един от най-тежките проблеми на управлението на водоснабдяването и канализацията в България. От грешни изходни данни за проектиране, през невъзможност за анализи и управление на съществуващите мрежи, до хаотични и често неефективни технически мерки – в основата на всички проблеми е безспорно тежкото състояние на данните. В над 90% от случаите ВиК операторите разполагат с ограничени по обем и достоверност информационни масиви, основно на хартиен носител със спорно качество и липса на каквато и да е гаранция за вярност [4]. Много често в България сме свидетели на уникален феномен – данните за мрежите се съхраняват в спомените на възрастни, отдавна пенсионирани служители, което рано или късно води до необратима загуба на знание, а оттам и до сериозни затруднения в управлението на системите и осъществяване на инвестиционни намерения.
Основните проблеми в управлението на информацията могат да се обобщят по следния начин: данните за мрежите са на хартиени носители – на практика не съществува възможност за адекватни проверки на верността и обновяване на информацията; данните на хартиени носители са с неясен произход – често ВиК дружествата разполагат с извадки от проекти, с неизвестен статус (идейни решения, части от екзекутиви и пр.), стари експлоатационни регистри в текстов вид и пр., което води до невъзможност да се провери свързаността и верността на мрежите; в някои случаи наличната информация е дигитализирана, но често без професионална методика и без инженерна валидация за вярност на информацията; в общия случай не се поддържат регистри за експлоатационни събития и състоянието на активите; не съществува единна система за управление на данните за мрежите – информацията се съхранява хаотично в различни административни звена без процедури за обмен и контрол на качеството.
2. ПРОЕКТИРАНЕ НА МОДЕЛ НА ВОДОПРОВОДНАТА И
КАНАЛИЗАЦИОННАТА МРЕЖА
Определенията за ГИС са многобройни и във всички тях се набляга на възможностите и характеристиките им. Абстрахирайки се от различните дефиниции за ГИС, във всички определения присъстват географските (геопространствени) данни като ключов компонент. Именно тази пространствена ориентация ги отличава от всички информационни системи.
Областите, в които ГИС намира приложение са неимоверно разнообразни - от информационното
25
ГКЗ 3-4 ' 2020