11
За подобряване на нивото на безопасност е желателно да се елиминира неточната и двусмислената информация. Тя обикновенно се обозначава на морските карти със символите PA (position approximate), PD (position doubtful), ED (existence doubtful), SD (sounding doubtful). За потвърждаването или опровергаването на такива данни е необходимо внимателно да се анализира района, както и да се направи повторен промер. Ако се установи наличие на подводна опасност или други сериозни различия, трябва да се приемат резултатите от повторния промер.
На фиг. 1 графично е представено изменението на максимално допустимата грешка в определянето на дълбочината според видовете ордери. Потвърждава се, че специалният ордер има най-високи изисквания за точност спрямо останалите ордери.
Фиг. 1. Изисквания за точност на дълбочините
според видовете ордери
3. ЕДНОЛЪЧЕВИ ЕХОЛОТИ (SBES)
Традиционният хидрографски промер с еднолъчев ехолот има за цел да събере батиметрична информация (за дълбочините) в изследвания район посредством покритието му с успоредни галси през определено разстояние. [3]
За извършването на хидрографските изследвания на Българското черноморско крайбрежие ХС на ВМС използва няколко модела еднолъчеви ехолоти (Single-Beam Echo Sounder - SBES):
• Ехолот BBT - ES Flamingo R 150. Разработен е в ТУ-Варна. Има възможност за автономен и външен запуск. Съхранява данните във вграден регистриращ модул. Има изход RS-232 за подаване на данните към компютър. Грешките при измерване на дълбочини с него са:
- при дълбочини до 2 m – не по-голяма от 6 cm;
- при дълбочини от 2 до 6 m – не по-голяма от 7 cm;
- при дълбочини над 6 m – не по-голяма от 0,25% + 5 cm.
Това са грешки след въвеждането на средна скорост на звука. Тя може да бъде от 1400 m/sec до 1540 m/sec със стъпка 1 m/sec. Определя се от таблици с входни величини температура на морската вода (Т) и соленост (S), изчислени по формулата на Leroy.
На фиг. 2 е представена извадка от таблиците за средните скорости на звука за температури от 0 до 15ºС и соленост от 14 до 21 ‰ (промили). Периодът за сондиране е от 1 до 30 sec, регулируем през 1 sec. Продължителността на сондиращия импулс е 280 ± 40 μs при малки дълбочини и 960 ± 40 μs - при големи дълбочини.
Фиг. 2. Извадка от таблиците за средната скорост
на звука за температури от 0 ºС до 15ºС
и соленост от 14 ‰ до 21 ‰.
• Еднолъчев ехолот Kongsberg EA 400 SP. Работи с две честоти - 38 kHz и 200 kHz. Освен че е двучестотен, той работи в два режима – нормален и в режим на страничен обзор. И в двата режима ехолотът може да се използва с една от двете или с двете честоти според нуждите.
4. ХИДРОГРАФСКИ СИСТЕМИ ЗА СТРАНИЧЕН ОБЗОР
(SSS)
За да се гарантира безопасното корабоплаване, е необходимо да се направи обследване на морското дъно и да се обозначат вероятните опасни обекти от навигационна гледна точка. Такива могат да бъдат както естествени образувания (банки, скали), така и обекти, възникнали вследствие на човешка намеса (останки от потънали обекти).
Хидрографският промер с еднолъчев ехолот няма възможност да даде точна информация за наличието на опасни подводни обекти. За тази цел се използват технически средства, чиято задача не е батиметричната информация. Такива са системите (ехолотите) за страничен обзор Side Scan Sonar (SSS) и многолъчевите ехолоти Multi-Beam Echo Sounder (MBES). [3]
Съществуват и други практики за засичане на обекти на дъното чрез използване на магнитометри, тралене и водолазно обследване, но те се прилагат по-рядко поради икономически причини. Като основно средство за обследване на подводни обекти в хидрографската практика се е наложил SSS.
Спецификата на системите за страничен обзор е, че те се буксират на определено разстояние зад кърмата на хидрографския кораб, което води до грешки при определянето на мястото на обектите. Едно от най-големите ограничения обаче е скоростта на буксиране. Тя трябва да е такава, че да се осигури излъчването на достатъчен брой импулси за единица време, за да се обследва даден обект. Тази лимитираща скорост е около 6 възела (kn).
Хидрографската информация, получена от SSS, се представя в стандарт IHO S-57. [1],[5],[6]. В него са дефинирани т.н. доверителни зони (Zones of Confidence - ZOC) като метод за определяне на качеството на хидрографската информация. Зоните са определени и подредени според нивото на доверие, като се има предвид надеждността на определените дълбочини, точността на позиционирането, както и процента на покритие на изследвания район. ZOC са стандарт за морски карти, а не за хидрографски промер. Доверителните зони ZOC и тяхното описание са представени в таблица 3.
ГКЗ 3-4 ' 2017