60
ГКЗ 3-4 ' 2016
Организацията на българските геодезисти и земеустроители има близо 100- годишна история.
В началото българските геодезисти и земеустроители са били сдружени в състава на Българското инженерно-архитектно дружество (БИАД), учредено още през 1893 г., отначало като Група на инженер-земемерите (1922 г.), после като Дружество на инженер-земемерите (1937 г.), Отдел по геодезия (1949 г.), Секция по геодезия и земеустройство (1957 г.) Съюз – Научно-технически съюз на българските геодезисти и земеустроители - НТСБГЗ (1965), като през 1990 г. на своя III конгрес се преименува на Съюз на геодезистите и земеустроителите в България (СГЗБ).
През 1965 г. в Дома на техниката в София е проведен I-я конгрес на Научно-техническия съюз на българските геодезисти и земеустроители, на който са присъствали над 300 делегати от цялата страна, гости от правителството, известни геодезисти от чужбина, видни преподаватели от тогавашните: Инженерно-строителен институт (ИСИ), Лесотехнически институт (ЛТИ), Минно-геоложки институт (МГИ) и др.
Конгресът на НТСБГЗ е бил открит от проф. инж. Васил Пеевски в качеството му на председател на Централния съвет (ЦС) на Научно-техническите съюзи (НТС) в България. В своето слово той изтъква: „Със създаването на този съюз се откриват възможности за обединяването на геодезическите и земеустройствени кадри у нас от всички ведомства, служби, учебни заведения, предприятия, организации и др.”
В доклада си проф. Пеевски изтъква, че геодезическите дейности се характеризират с особена специфика. При тях се изисква голяма точност, солидни знания и добър професионален опит. За разлика от другите технически дейности, геодезическите работи не могат да се извършват от работници и майстори, а само от квалифицирани специалисти със средно и висше образование.
Българските геодезисти са създали някогашните окръжни кооперативни планоснимачни бюра, които са развивали огромна дейност по изграждането и благоустрояването на населените места у нас. Със собствени сили и знания, без чуждестранна помощ българските геодезисти са проектирали, положили, измерили и изравнили държавната триангулация и нивелация на България, които по замисъл, изпълнение и точност се равняват на триангулациите и нивелациите на европейските страни. Българските геодезисти са създали за сравнително кратко време с прилагане на новите за онова време геодезически методи топографската карта на територията на България в мащаб 1:25 000, която е намерила признанието на специалистите от всички страни и е изиграла огромна роля при цялостното развитие на страната ни. След това българските геодезисти създават едромащабната топографска карта на територията на България в мащаб 1:5000 и 1:10 000. С нея се дават възможности за осъществяване на редица строителни дейности както в регулацията на населените места и/или околовръстните им полигони, така и извън тях. Без активното участие на геодезистите не е възможно строителството на обществени, частни, жилищни, офис и административни сгради, на фабрики и заводи, на пътища и автомагистрали, на железопътни и въжени линии, язовири и каскади, напоителни и отводнителни системи, водоснабдяване и канализация, благоустрояване и озеленяване на населените места и др. Без геодезистите не беше възможно реализирането на поземлената реформа след 1989 г., свързана с възстановяване собствеността на земеделските земи, горите и другата национализирана индустриална, минна и покрита едра градска собственост съгласно приетите закони и наредби от Народното събрание на нашата страна.
Геодезическата специалност е била правилно оценена още при създаването на първото Висше техническо училище у нас през 1942 г., тъй като тя е една от първите в него. Дотогава земемерните кадри за нуждите на България са се обучавали в чужбина.
На конгреса през 1965 г. е получена приветствена телеграма от Международната федерация на геодезистите (ФИГ) от неговия представител г-н Енио де Бианджи. Поздравления са били поднесени също и от присъстващите на конгреса гости, представляващи различни геодезически организации в тогавашните социалистически страни. Конгресът е имал научна част, в която са били включени 3 доклада, чиято тематика звучи актуално и днес:
1.Кадастър на недвижимите имоти – проф. Владимир Йончев;
2.Състоянието на проблемите по отчета на земята – инж. Цв. Цветков, инж. Марин Маринов;
3.Геодезически работи при плановото изграждане на населените места – инж. Енчо Кондев.
Отчетният доклад за дейността на Централното ръководство на Секцията по геодезия и земеустройство е обхващал дейността за периода 1960-1965 г. и е бил представен от секретаря на Секцията - инж. Марин Маринов.
Първото избрано Централно ръководство на Съюза на българските геодезисти и земеустроители е било в състав 67 души. Сред имената им се виждат имената на едни от най-известните наши преподаватели по геодезия и фотограметрия в ИСИ: проф. Асен Райков, доц. Богдан Русев (по-късно професор), проф. Васил Пеевски, проф. Владимир Йончев, доц. Велико Куртев (по-късно професор), проф. Димитър Стойчев, доц. Иван Хайдушки (по-късно професор), проф. Кирил Груев, проф. Мичо Мичев, доц. Павел Вучков (по-късно професор), доц. Стефан Дюлгеров (по-късно професор) – всички от ИСИ; инж. Цветан Макшутов, проф. Любен Димов от МГИ; проф. Михаил Венедиков от ЛТИ, инж. Павлета Павлова, инж. Ризо Димитров и др. Избрана е и първата ревизионна комисия от 3 души с председател доц. Коста Велев от МГИ (по-късно професор).
Избрано е и първото Бюро на ЦР на НТСБГЗ с председател проф. В. Пеевски, двама зам.-председатели – проф. Вл. Йончев и Хр. Иванчев, секретар – инж. М. Маринов и 11 членове.
От 1961 г. е започнало издаването на сп. „Геодезия, картография, земеустройство”. През 1965 г. то е било орган на НТСБГЗ, Управление „Геодезия и картография”,
ИЗ ИСТОРИЯТА НА СЪЮЗА
ВАЖНО СЪБИТИЕ ОТ СЪЩЕСТВУВАНЕТО НА СЪЮЗА НА ГЕОДЕЗИСТИТЕ И ЗЕМУСТРОИТЕЛИТЕ В БЪЛГАРИЯ