информационната система за поземлена регистрация. Правителствената информационна политика за земята да има за цел осигуряване на гаранции, че основната информация за земята и особено на кадастъра е пространствено активирана и авторитетна.
3. Оперативна съвместимост на цялата правителствена пространствена информация и услуги чрез геокодиране. Използване на фактора "местоположение" при организиране на обществено значими информация, услуги и дейности. Това включва реорганизация на дейността на правителството на местно и национално ниво и въвеждането на нови правни, технически и организационни рамки и нови бизнес модели.
4. Кадастърът - основен слой на пространствената информация. Кадастърът трябва да е основният източник на техническа, точна, в подходящ мащаб цифрова информация за това как се използва земята. Трябва да се превърне в авторитетен регистър за пространствена информация за правата, ограниченията и задълженията, свързани със земята.
5. Лесно разбираем механизъм за използване и за „пространствено активиране“. Пространствената информация за земята от кадастъра, поземлен и ресурсен регистър на планиране на земеползването и оценката да се превърне в лесна основа чрез геокодиране или други средства.
6. Използване на пространствена информация в дейността на администрацията - основните структури на администрацията да използват карти и пространствени визуализации при представяне на оперативната си информация. Предоставянето на услуги чрез електронно управление. Правителствени услуги (не само информация), се предоставят чрез пространствено активиран, уеб активиран или портативен уред и интерактивни системи. Добавяне на НАП, службите за спешна помощ, здравни услуги, сервизни комунални услуги, офиси по преброяването и т.н. към задължителните потребители на пространствена информация.
7. Пространствена информация да е на разположение като общо благо - безплатно или на ниска цена. Ще доведе до насърчаване на иновациите в държавния и частния сектор и обществените потребители.
8. Мониторинг и непрекъсната преоценка на процесите и политиките в областта на системата на поземлената администрация и пространствената информация.
5. КАКВО ТРЯБВА ДА СЕ НАПРАВИ?
Считаме за целесъобразно да припомним визията на геодезическите професионални организации за основните насоки за развитието на геодезията, картографията и кадастъра в България, приети като обобщаващ документ от Първия геодезически събор от 06.02.2016 г. Накратко те предвиждат следните мерки:
А) Ускоряване на процеса по създаване на КККР, като необходимите инвестиции да бъдат добре планирани, за да се избегнат прекъсвания на реформата и се съобразят с реално получаваната възвращаемост от кадастрални услуги;
Б) Необходимо е спешно да се намерят начини за възстановяване на доверието на обществото в кадастъра и устройственото планиране чрез намиране на баланса при преобразуване КВС в КККР между изискванията за минимално изразходване на публични средства и техническите изисквания за постигане на оптимална точност. Да се отстоява пред държавните и общински администрации за изпълнение на нормативно определените изисквания за задължително разработване на част „Геодезия“ във всички инвестиционни проекти;
В) Подобряване на обслужването на населението и бизнеса с кадастрална информация чрез разясняване на всички възможни приложения на кадастралната информация, изграждане и поддържане на капацитет и авторитет на администрацията и правоспособните лица, включване на правоспособните лица по ЗКИР в списъка на лицата, които да могат да предоставят информация от Кадастралната административна информационна система – КАИС. Увеличаване на ползвателите и на сферите на ползване на пространствена информация;
Г) Активизиране на дейностите по геодезия и картография и доразвиване и усъвършенстване на нормативната база в нашата професионална област чрез хармонизиране на националната нормативна уредба с международно приети стандарти;
Д) Повишаване точността, качеството и приложимостта на кадастъра чрез:
a) Засилване на контрола при изпълнение и приемане на геодезически и кадастрални дейности;
b) Внедряване и използване на съвременни и нови технологии за събиране на пространствена информация;
c) Промени на нормативните документи за съдържанието на кадастъра за постепенно включване на специализирана и пространствена информация в базата данни на системата за поземлена администрация;
d) Преминаване към три- и четиримерен модел на пространствените данни в информационната система на кадастъра и специализираните данни;
e) Изграждане на многофункционална информационна система за администрация на пространствените данни (многоцелеви кадастър).
Е) Инвестиции в научни изследвания в областта на геодезията, картографията и кадастъра, които да са приложно-практически ориентирани;
Ж) Да се подобри диалогът между заинтересованите страни в областта на геодезията, картографията и кадастъра;
З) Реформа в администрацията, която да доведе до създаване на единна държавна структура, която да отговаря за гарантиране на правата на собствениците на недвижими имоти (в т.ч. държавата и общините). Тази структура да отговаря за създаването и задължителното ползване на геопространствени данни при изготвяне на инвестиционни проекти. Приоритети на тази структура трябва да бъде синхронизираното междуведомствено планиране на дейности за създаване и поддържане на пространствена информация и организирането на централизирана система за осигуряване на пространствени данни с многоцелева насоченост като основа на електронното правителство.
6. ЗАКЛЮЧЕНИЕ
В отговор на така демонстрираната самодостатъчност и в същото време управленческа немощ от страна на държавната администрация, геодезическите организации от неправителствения сектор трябва ясно да заявим несъгласието си с определяната ни роля на „лаещите“ в притчата за кервана!
Ние не искаме да носим професионалната отговорност за последствията от изпълнението на политически директиви без отчитане на технически аргументи и принципи! Обществото трябва да знае предварително последствията и кой носи вината за предстоящите проблеми след „ускореното“ създаване на кадастрални карти при изпълнението на поредната политическа поръчка.
С цялото ни уважение към всяка професия крайно време е да отстояваме тезата, че професионалисти и експерти трябва да се заемат с визията и управлението на технократски области като кадастъра и геодезия, а икономистите, географите и юристите да се занимават с дейности в тяхната сфера на компетентност!
В тази посока са и положените усилия за изработване на визията за основните насоки за развитието на геодезията, картографията и кадастъра в България, приета като обобщаващ документ от Първия геодезически събор, проведен на 06 февруари 2016 г. С подписването на този документ геодезическите организации заявиха позицията на професионалната ни общност относно бъдещето на геодезията, картографията и кадастъра. Сега остава политическото и техническо ръководство на администрацията да ги чуе, осмисли и намери воля да ги използва при формирането на държавната секторна политика!
55
ГКЗ 3-4 ' 2016