визия, необходими са експерти и ръководители, които да ги изработят и да формират политиката на сектора и накрая да имат самочувствие да отстояват професионални позиции с технократски аргументи при формирането на мнение у политиците за приемането на адекватни решения.
Такъв анализ трябва да се направи от хора, които са участници в процесите на създаването на кадастрални и специализирани карти, на имотен регистър, на реституция и приватизация, на устройствено планиране, при сделки и учредяване на вещни права и тежести върху недвижимата собственост. Нека в този анализ да участват политици, експерти (от държавната и общинска администрация, от съдебната система, от данъчната администрация, от банковата сфера, от частния сектор и т.н.), журналисти, граждани и други ползватели на услуги в сферата на инвестиционния процес – с една дума всички, които мислят, че има с какво и искат да допринесат за промяна на сегашната ситуация както в сферата на кадастъра и геодезията, така и във всички аспекти на ежедневието, които имат отношение към недвижимата собственост, разпореждането с нея и нейното ползване.
Има ли такива ръководители и експерти в МРРБ и АГКК в момента, извършван ли е анализ, разработена ли е визия, формира ли се държавна секторна политика в областта на геодезията и кадастъра? Състоянието на дейностите по геодезия и кадастър говорят сами за себе си и сочат отрицателните отговори на така поставените въпроси.
Най-фрапиращото в ситуацията е, че въпреки управленческата безпомощност и експертна несъстоятелност на тези, които по силата на заеманите от тях постове и длъжности са отговорни за настоящето и бъдещето на геодезията и кадастъра в България (от министър и ресорен зам.-министър на МРРБ, през съветници в МРРБ, до ръководство на АГКК), те се изживяват като безпогрешни администратори, откровено нежелаещи да чуят други мнения и становища, недопускащи професионални аргументи да влияят върху политически „коректното“ им самомнение. Свидетели сме на демонстрация на надменен „непукизъм“ към позициите, изразявани от геодезическата колегия и липса на реално желание за диалог по съществените теми на професията ни.
Свидетели сме на изказвания, бликащи от некомпетентност, подобни на това на министър Павлова от 19.06.2016 г. във в-к Стандарт: „В Народното събрание вече е внесен законопроект за дигитализация на картите на възстановената собственост и нанасянето им в кадастъра, разкри още регионалният министър. Благодарение на него България ще може да постигне изцяло покритие с кадастрални карти. Грешките в картите на възстановената собственост сега са между 40 и 50%.“. За пореден път министър Павлова се изказва абсолютно неподготвена по темата „Кадастър”! Не е задължително за икономист, какъвто е г-жа Павлова, да знае що е то кадастър, но за ресорен министър е недопустимо да демонстрира такава некомпетентност! А с необоснованото твърдение, че в КВС грешките са 40-50% всъщност бламира внесения от МРРБ чрез Министерски съвет законопроект - ако източникът е толкова неточен, според министъра, какво ли ще е качеството на кадастралните карти, произведени от него?! Поне да имаше някой от администрацията на МРРБ и подчинената й АГКК да подскаже на министър Павлова, че КВС по начало са създавани в дигитален вид и няма как тепърва да се дигитализират! Освен негативното впечатление относно разбирането на темата кадастър от страна на министъра на МРРБ, тези необмислени и несъстоятелни изказвания внушават по недопустим начин и отрицателни обществени настроения към геодезическата професионална общност!
4. КАКВО ПРЕДЛАГАМЕ КАТО ВИЗИЯ ЗА РАЗВИТИЕ НА
ПОЗЕМЛЕНАТА АДМИНИСТРАЦИЯ?
Една от важните задачи пред всички правителства трябва да е изграждането и поддържането на система за управление на земята, която да гарантира целите на устойчивото развитие. За повечето страни кадастърът е в основата както на СИСТЕМАТА ЗА ПОЗЕМЛЕНА АДМИНИСТРАЦИЯ (СПА), така и на ЕЛЕКТРОННОТО ПРАВИТЕЛСТВО (eGovernment). Това гарантира предоставяне на ползвателите на информация за точното пространствено разположение и уникална идентификация на имотите и подпомага гарантирането на собствеността и на ефективен пазар на недвижимости от държавата.
Земята се използва непрекъснато в почти всички човешки дейности и трябва да се управлява правилно, за да се смекчат дългосрочните вредни въздействия и за подпомагане на устойчивото развитие. Липсата на съгласувано управление на ограничения и информацията, която те генерират, вече е очевидна. Проблемът с нарастваща сложност на социалните и екологичните ограничения върху земята сега натоварва кадастъра, а в някои случаи липсва. Призивите за включване на ограничения върху земята в СПА са международни. Обществото се нуждае от по-прозрачни и последователни подходи за справяне с тези ограничения и информацията, която те генерират.
Поземлената информация, заедно с инфраструктурата за специализираните пространствени данни (Spatial Data Infrastructure - SDI), сега има потенциала да промени начина за функциониране на модерното общество: как се събират данъци, как се доставят здравни услуги, как се управлява околната среда и градовете, как ще отговорим на бедствията и тероризма, как се управляват избори и др.
В Европа управлението на земята се разглежда като цялостно и комплексно предизвикателство, което изисква еднозначна, точна и неоспорима информация за правителствата и административните системи. Постигането на устойчиво развитие не е възможно без цялостно разбиране на променящата се околна среда, както и наблюдение на въздействието на човешката дейност чрез интегриране на виртуално представяне на изградените и естествени среди. Раздробяването на данните сред отговорни институции създава затруднения и налага въвеждане на разнообразни подходи за събиране, моделиране, поддръжка и споделяне на същите тези данни. Ето защо концепцията за SDI е преминаване към нов бизнес модел, при който SDI насърчава партньорства на организации за пространствена информация (публично-частно), което позволява достъп до по-широк обхват на данни и услуги, с по-голяма обем и сложност, отколкото те биха могли да предоставят поотделно.
Сега, след значително усъвършенстване на електронните технологии, системите за поземлена администрация имат за цел да се постигне оперативна съвместимост между разнородни групи от данни. Така базите данни за земята, собствеността и кадастралната информация може да образуват интегрирана технология между много различни обекти в правителството, като планиране, данъчно облагане, развитие на земята и местното самоуправление.
Ето защо е наложително визията на правителството за eGovernment да включва създаване на благоприятна инфраструктура за улесняване на употребата на интерактивна пространствена информация на основата на кадастрална информация.
Визията за инструментите за „пространствено активиране“ на правителството и обществото в България може да се представи със следните тенденции:
1. Създаване на среда за разпространение на пространствена информация. Национална инфраструктура за
пространствена информация (SDI) трябва да осигурява уеб-платформата и решения за оперативна съвместимост на информацията за естествени и изградени среди, както и координация на наземната, подземната, крайбрежната и морската информация.
2. Обучение и повишаване на кадастралната и ГИС култура на ползвателите – администрация и граждани. Да се проведе национална мащабна информационна политика за земята и
54
ГКЗ 3-4 ' 2016