администрации) обикновено е свързано с липса на възможности за осъществяване на ефективен контрол и размиване на отговорностите. Така не се постига стабилно решаване на статута и осигуряване на необходимите ресурси на АГКК за поемане на цялата кадастрална информация за територията на страната и обслужването на потребителите;
Б) Унифицирането в предоставянето на услуги с кадастрална информация и заплащането им ще доведе до повишаване на цената за крайния потребител, защото към момента потребителите на информация от КВС за неурбанизираната територия заплащат по-ниски цени на МЗХ за същата информация, която биха получавали от АГКК след приемане на КККР. За мащаба на засегнатите от увеличените такси физически и юридически лица, потребители на кадастрална информация, може да се съди косвено от посоченото увеличение с 8.4 млн. хектара на площта, за която ще бъдат предоставяни услуги от АГКК след предвиденото „преобразуване“ на КВС в КККР;
В) Очакването за намаляване на финансовия ресурс, необходим за изработване на КККР, не е достоверно и е необосновано. В направения опит за финансова обосновка в мотивите към предложения ЗИД на ЗКИР се говори само за увеличение на разходите на АГКК за „възнаграждения, осигуровки, оборудване на работните места и режийни разноски на новоназначените служители“, но не и за необходимите средства за изработване на КККР. След предвиденото „ускорено“ производство на КККР по „облекчената“ процедура по предложения ЗИД на ЗКИР се предвижда отстраняването на явни фактически грешки да се извършва от АГКК. Няма финансови разчети както за обема на тази дейност, така и за необходимите ресурси за това задължение на Агенцията, която трябва да възлага изработване на проекти за изменение на КККР за отстраняване на явни фактически грешки. Няма финансово изражение на потенциалната необходимост от обезщетения по реда на чл. 10б от Закона за собствеността и ползването на земеделските земи, съответно на чл. 6 и § 8 от Преходните и заключителните разпоредби на Закона за възстановяване на собствеността върху горите и земите от горския фонд или предвиденото отчуждаване по §6, т.9 от Преходните и заключителни разпоредби на ЗКИР в следствие от проектите за изменение на КККР за отстраняването на явни фактически грешки. Трябва да се отбележи също липсата на срокове при изпълнение на задълженията на АГКК и МЗХ при изпълнение на процедурите по отстраняване на явни фактически грешки;
Г) Твърдението, че съсредоточаването на кадастралната информация в един административен орган ще даде възможност за по-бързо и облекчено реализиране на големи инвестиционни проекти, не е вярно по следните причини: сама по себе си кадастралната карта е недостатъчна за реализирането на инфраструктурни проекти. В тези случаи са необходими специализирани карти. В момента за някои от инфраструктурните планове се изработват парцеларни планове, като се използва КВС за основа. Проблемът е, че именно поради неточностите в КВС има несъответствие между парцеларния план и заснетия за нанасяне в КККР инфраструктурен проект. Тези проблеми не могат да бъдат решени само от АГКК и МРРБ. За решаването им са необходими законодателни и нормативни промени, в които да вземат участие всички заинтересовани – МЗХ, МТИТС, Министерство на околната среда и водите (МОСВ), Националното сдружение на общините в България (НСОРБ), Дирекция за национален строителен контрол (ДНСК), Агенция „Пътна инфраструктура” (АПИ), Национална компания „Железопътна инфраструктура” (НКЖИ), Нотариалната камара, Камарата на частните съдебни изпълнители, представители на банковия сектор (поради наличието на ипотечни кредити) и др.
Д) Твърдението, че със законопроекта се отстраняват някои терминологични несъответствия, както и непълноти и несъответствия в нормативната уредба, не отговаря на действителните предложения в текста на ЗИД на ЗКИР. Текстът съдържа множество предложения за изменения, които отменят промени, настъпили с приемане на предходния ЗИД на ЗКИР от 2014 г., което създава впечатление за необмисленост и непоследователност на нормотворчеството;
Е) Твърдението от мотивите „Въвеждането на системата на имотна регистрация в Република България е устойчива политика и институционален ангажимент на българското правителство“ не отговаря на действителното състояние на дейностите по създаване на имотния регистър и се оборва от посочената статистика в същия абзац на текста, от който става видно, че към момента само 5 от всичките 113 съдебни района имат заповеди за въвеждане на имотен регистър, издадени през 2006 г. Като че ли нарочно е пропуснат фактът, че даже и за тези пет съдебни района няма заповед за въвеждане на имотен регистър. Както обемът на изпълнението (4.4%), така и годината на издаването на съществуващите заповеди за въвеждане на имотен регистър не говорят добре нито за устойчивостта на политиката, нито за институционалния ангажимент на правителството. Трябва ясно да се подчертае, че неизпълнението на задълженията на Министерството на правосъдието и подведомствената му Агенция по вписванията по създаване на имотен регистър от влизането в сила на ЗКИР през 2000 година и след създаването на Агенцията по вписванията през 2004 г. до сега, констатирани и в текста на мотивите към предлагания ЗИД на ЗКИР, са голям обществен проблем за всички граждани и лица, собственици на недвижими имоти в България. Освен явното неизпълнение на частта от обществения договор за гарантиране на сигурността и публичността на вписванията и предотвратяването на имотните измами, се възпира и определеното със ЗКИР преминаване към имотна регистрация на собствеността на недвижими имоти, което се явява и огромна пречка за постигане на целите и задачите на кадастъра.
3. КАКВО Е ПРИТЕСНИТЕЛНОТО В УПРАВЛЕНИЕТО НА
ГЕОДЕЗИЯТА И КАДАСТЪРА?
От 2009 г. досега покритието на страната с кадастрална информация се е увеличило с около 1,5% и наближава 19%, постигнато за период от 15 години. За това време не е решен нито един от основните проблеми на кадастъра и имотния регистър: нито с несъществуващия и до момента имотен регистър, нито с регулацията и произтичащите от нея права на собственост, нито с качеството на картите на възстановена собственост (КВС) и влиянието му върху общественото доверие към кадастъра, нито със специализираните карти и регистри, нито със затрудненията с обслужване на потребителите в големите градове и т.н. Не са решени и административните и кадрови проблеми пред АГКК. Все още не се е достигнало до явно обществено недоволство, но не бива да се подминава фактът, че съществуват сериозни проблеми при обслужването на потребителите с кадастрална информация – достатъчно е да се наблюдават опашките и да се чуят „откровените“ мнения на чакащите изнервени граждани пред приемните на службите по ГКК.
Проблемите пред АГКК, като единствената държавна институция, отговорна за геодезията, картографията и кадастъра в България, се натрупват и задълбочават, но не се забелязва воля и визия за набелязване на мерки за решаването им. Да, АГКК няма законодателна инициатива, не може сама без помощта на принципала (МРРБ) да решава нормотворческите и междуведомствените проблеми, но ръководството и експертите на Агенцията са длъжни да подготвят ефективни мерки за преодоляването на създалите се проблеми, да ги обсъдят с професионалните общности (геодезисти, нотариуси, адвокати) и с потребителите и да търсят тяхната експертиза. За това са необходими анализ и
ГКЗ 3-4 ' 2016
53