SUMMARY
There are many symptoms, which shows that is too imperative to radically change the attitude of politicians in Bulgaria to a purely technocratic issue as the place and the role of Cadastre and Geodesy in management of the State and in State administration. The constant repetition by the experts that Geodesy and Cadastre should have their substantial central and essential role in public life and government (for protecting the rights of the owners, for fiscal purposes, for management of land as basic resource, in investment process) is clearly not enough to achieve stable and adequate policy decisions in respect of this sector. What is happening in recent years in our professional field shows lack of understanding, inability or unwillingness to understand the real problems of the political and administrative institutions responsible in these matters. There are attempts to replace the vision and concept in the field of cadastre without the necessary analysis of the achievements and unfulfilled in the past 15 years from the entry into force of the Law on Cadastre and Property Register, without knowing and account European and global trends, without thought and a clear picture of future results and the effects on the public interest.
РЕЗЮМЕ
Много са симптомите, които показват, че е твърде наложително да се промени коренно отношението на политиците в България към един чисто технократски въпрос – мястото и ролята на кадастъра и геодезията в управлението на държавата и в държавната администрация. Постоянното повтаряне от страна на експертите, че геодезията и кадастърът би трябвало да имат своето съществено, централно място и особено важна роля в обществения живот и държавното управление (за защита на правото на собственост, за фиска, за управлението на земята като основен ресурс, в инвестиционния процес) явно не е достатъчно, за да се постигнат трайни и адекватни решения в политиката по отношения на този сектор. Случващото се през последните години в нашата професионална област показва неразбиране, невъзможност или нежелание за вникване в реалните проблеми от страна на политическите и административно отговорните институции по тези въпроси. Наблюдават се опити да се подменят визията и концепцията в областта на кадастъра без да има необходимият анализ за постигнатото и неизпълненото през изминалия 15-годишен период от влизане в сила на Закона за кадастъра и имотния регистър, без да се познават и отчитат европейските и световни тенденции, без мисъл и ясна представа за бъдещите резултати и за последствията върху обществения интерес.
1. КАКВО СЕ СЛУЧВА С „РЕФОРМАТА“ В КАДАСТЪРА?
От 2009 г. до идването на власт на сегашното правителство, кадастърът и геодезията бяха извън полезрението на управляващите, особено през първия мандат на настоящия министър на регионалното развитие и благоустройството. В заявената политика на действащото правителство тези дейности са обект на значително повишен интерес, дори някои от аспектите им са залегнали в „Програмата на правителството за стабилно развитие на Република България за периода 2014-2018 г.” В началото на 2015 г. се появи „Концепция за ускорено създаване на кадастрална карта и кадастрални регистри и за ускоряване процеса по създаване на имотен регистър“. В изпълнение на тази концепция вече година и половина тече процес за промени в нормативната уредба.
Трябва да се отбележи различният подход към двете основни части в правителствената Концепция и в Закона за изменение и допълнение (ЗИД) на Закона за кадастъра и имотния регистър (ЗКИР). В частта „Кадастър“ на Концепцията се разглежда основно едно предложение за ускорено създаване на Кадастралната карта и кадастралните регистри (КККР) чрез преобразуване на Картата на възстановената собственост (КВС) в КККР като еднократен административен акт, изпълнен от Агенцията по геодезия, картография и кадастър (АГКК). В частта „Имотен регистър“ основните проблеми и състоянието на имотния регистър са описани доста подробно и адекватно. След което следва констатацията, че: Очертаните проблеми в хода на създаването на имотен регистър показват, че без извършването на анализ, законодателни изменения и без адекватно ресурсно обезпечаване на процеса, няма как да бъде създаден имотен регистър.
От подобен анализ, законодателни изменения и адекватно ресурсно обезпечаване безспорно се нуждаят и дейностите по геодезия и кадастър. Явно обаче ръководствата на Министерство на регионалното развитие и благоустройството (МРРБ) и АГКК нямат нужда от така изброените задължителни елементи при формирането и провеждането на политика в сектора или не разбират необходимостта от тях! Вместо това МРРБ и АГКК са се насочили по метода на най-малкото съпротивление и без технически и икономически анализ, без аргументация се предлага изпълнението на едно мероприятие с нееднозначно оценявани от експертите резултати и последствия – административното механично преобразуване на КВС в КККР. В нито един от посочените документи (Концепция, ЗИД на ЗКИР и мотиви към него) не са анализирани нито предпоставките за успешно изпълнение на това мероприятие, нито очакваното качество на получавания продукт, нито какво ще произтече от това мероприятие за АГКК и обществото като цяло.
Като неадекватен може да се оцени и направеният опит да се извърши оценка на КВС, който беше реализиран чрез възлагане през 2015 г. от Министерство на транспорта, информационните технологии и съобщенията (МТИТС) на обществена поръчка за „Оценка на Картата на възстановената собственост с цел създаването на кадастрална карта и кадастрални регистри, основа на единна система за поддържането на кадастралните данни и предоставяне на услуги от тях“. Заложената в Концепцията и преписана в Техническата спецификация за изпълнение методика за анализ и класификация на КВС предполага категоризиране на землищата по критерий, представляващ съотношението между площта, подлежаща на корекция спрямо общата площ на засегнатите имоти. Акцентът в тази методика е поставен върху засегнатите от неточности площи при отразяване в
50
ГКЗ 3-4 ' 2016
ПРОФЕСИОНАЛНИ ПРОБЛЕМИ И ОБРАЗОВАНИЕ
ДЪРЖАВНА ПОЛИТИКА ЛИ Е СЛУЧВАЩОТО СЕ В ОБЛАСТТА НА ГЕОДЕЗИЯТА И КАДАСТЪРА В БЪЛГАРИЯ?
Инж. Цветен Боев, д-р инж. Иван Калчев, СГЗБ