За това вина имат и нашите представители в ЕК/ЕП, както и поредицата български правителства. Нашите политици пропуснаха възможността да извоюват по-активна позиция за България, но и редица водещи специалисти в областта на териториалното управление безкритично приеха наложените им уж „добри“ европейски методики и практики. Може би, ако бяхме защитили българския опит и капацитет, нямаше едва сега да констатираме, че стотици хиляди декари пасища не са включени в европейската система на земеделските субсидии, поради невъзможност да се опишат по „холандската интерпретация“, или че по „Програмата ESPON” 80% от територията на България е картирана като свлачище.
4. БЪЛГАРИЯ И РУМЪНИЯ - ПЪРВИ В ЕС ?
През 2014 г., по водещ проект „SPATIAL-MIS ETC 171”(Трансгранична програма за сътрудничество между Румъния и България, 2007-2013), наш екип създаде първата в ЕС цялостна хармонизирана пространствена база данни за България и Румъния, за територия от 72 000 км2, представена на фиг.4. Тя съответства на Директива 02/07/ЕО и на Стандарт ISO19144-2(LCML). Основен елемент е „Референтен слой земно покритие”, който съдържа еднозначно определени геопространствени обекти на териториално управление, съдържащи информация за земното покритие и земеползване. Обектите са създадени и актуализирани на базата на:
• Концепцията за описание на земно покритие по ISO 19144-2 (Land Cover Language Meta - LCML);
• Най-добрите практики за управление на земята, залегнали в Системата за идентификация на земеделските парцели (СИЗП), насочваща всички преки помощи на ЕС в селското стопанство;
• Базови спътникови и тематични данни от Европейската Програма COPERNICUS, съчетани с наземни данни (СИЗП, въздушно ортофото);
• Методиката, създадена в сътрудничество с Обединения изследователски център на Европейската Комисия (DG JRC).
Основните резултати и ползи за двата съседни (долепени) референтни слоя:
• Пълна съвместимост на базите данни съгласно принципите на INSPIRE;
• Общи спецификации за ефективен трансграничен анализ и докладване;
• Уеб-базирани геоуслуги за различните потребители;
• Ефективен набор от пространствени данни за редовен мониторинг на промените, управление на риска и територията, както и за ефективно управление на фондовете по ЕС;
• Достоверна и хармонизирана пространствена база данни като основа за услуги по водещи програми на ЕС - COPERNICUS, Danube Strategy и Galileo;
• Възможност за редовен мониторинг на промените в земното покритие, земеползването, критичната инфраструктура, както и за управление на риска.
Тъй като интерпретацията на видовете земно покритие е свързано с европейски политики и финансови инструменти, по-долу представям две изображения, свързани с наше участие през 2014 г. в среща по проект – SPATIAL в Министерство на регионалното развитие и благоустройството. Представихме включването на значителни площи пасища, с право на ползване на земеделски субсидии. До каква степен Министерство на земеделието и храните е отчело тази възможност за българските животновъди да получат европейска подкрепа, не мога да твърдя. Ето и новото определение за пасища в ОЗП на ЕС, което отстрани голям недостатък, основан на грешна интерпретация на земното покритие.
Фиг. 4. Обща трансгранична хармонизирана база данни(България-Румъния),
Фиг. 4. Обща трансгранична хармонизирана база данни(България-Румъния), привързана към общ референтен слой земно покритие по ISO 19144-2
ГКЗ 3-4 ' 2016
34