като че ли в България не съществува добра кадастрална основа и добра практика от преди повече от сто години
Фиг.3. Въвеждане на референтен елемент- земно покритие
Още по-страшно е, че тази стагнация дава възможности за некоректна интерпретация, даже манипулиране на данни и техните резултати. Един примерен въпрос: през колко процедури трябва да премине и да плати един потребител, докато получи съответната скица, документ за имота си, виза за проектиране? Защо трябва по два-три пъти да се заснемат геоданни, които вече съществуват (ако не са изчезнали по незнайна причина)? Защо това не е еднократна услуга? По тази логика, всеки проектант може да поиска възложителят да плати по няколко пъти един и същ технически проект, като манипулативно раздели процедурата на няколко сегмента.
Но да се върна към референтния слой – фундамента за хармонизация на различните тематични пространствени масиви: градски, земеделски и горски, НАТУРА 2000 и т.н. В световната практика се наложи мнението, че той може да се генерира от спътникови или самолетни сензори, с много висока разделителна способност. Подкрепа в този смисъл изказа през 2015 г. и почетният председател на FIG – Стиг Енемарк [4]. Цитирам:
"Кадастрално разделение" (‘cadastral divide’) е термин, използван за описване на пропастта между страните, които имат на място изградени ефективни и ефикасни системи за управление на земите и го правят, и тези, които нямат и не го правят. В световен мащаб разпределението в момента е около 30% , които имат и го правят, и 70% , които нямат и не го правят....... През последните години, обаче, нов подход „подходящ за целта"( fit-for-purpose) се очертава като отговор на затварянето на кадастралното разделение. Това може да се постигне с помощта на въздушно/сателитни изображения и участие на местни кадри в интерпретацията и оценката, докато разграничаването (определяне на границите) и точните изследвания на границите, трябва да се разглеждат само като дейност, модернизация , които могат да бъдат предприети на по-късен етап в отговор на социални и правни нужди и нововъзникващите икономически ресурси..... В подкрепа на тази проста пространствена рамка е необходимо да се изгради правна рамка, която ще даде възможност за прилагане на концепцията „континуум на поземлените права", както е разработен от Глобалната мрежа -Global Land Tool Network GLTN ) и одобрена от ООН.“
Редица експерти предпочитат спътниковия източник, защото при самолетите има случаи съответната информация да се обяви за класифицирана. Това рядко е свързано със защита на националната сигурност. По-често е стремеж да не се пропусне носещ дивиденти контрол върху данните, а и да се избегне възможността независими експертни екипи да констатират сериозни грешки в данните, генерирани от наземни проучвания.
Създаването на референтен слой от пространствени данни за земно покритие/земеползване, следва да е на основата на глобално признати методики и стандарти. Още през 2003 г., група български експерти приехме световно признатата методика и добра практика на ООН-ФАО (Организация за прехрана и земеделие). Преди две години, на основата на методиката „Land Cover Classification System (LCCS)”[7], бе приет и световният стандарт ISO 19144-2-Land Cover Meta Language (LCML). Това налага нов подход към интерпретацията на пространствените данни на национално и европейско ниво. Ще си позволя да обърна внимание, че на основата на пилотен проект за България, финансиран от ООН-ФАО в периода 1999-2001 г., през 2005 г. в България, а след това и в Румъния, бе създаден референтен слой на земното покритие, в съответствие с методиката LCCS. Това откри възможността двете страни да заемат водеща позиция по отношение на останалите страни членки на Европейския съюз, които основаваха своите разработки на друга методика – CORINE Land Cover, разработена основно от специалисти от старите страни членки. Разликата между двете методики е принципна и е в полза на LCCS, главно по три направления. CORINE:
• предлага ограничен списък от наименования на земно покритие, изготвен от специалисти, които познават само част от европейската територия (главно Атлантическата зона) и който не отразява цялото многообразие и особености на Европейския континент. Обратно LCCS предлага набор от първични елементи и граматика, която позволява всеки потребител да въведе ясна семантика – да обясни разнообразните класификации на земно покритие от съответния регион по начин, който отразява спецификите, разнообразието и е разбираем за всички останали;
• има проблем с трудното разграничаване на т.н. „картографски микс“ от т.н. „функционален микс“( например, не можете в легендата за земно покритие да пишете „клас–летище“, защото това е определение за функция), докато при LCCS проблемът се решава с лекота;
• не позволява надграждане на информацията с допълнителни атрибутивни данни, докато LCCS позволява допълнителни разклонения и всякакви добавки;
По „Програмата CORINE” бяха наложени предварително утвърдени класове земно покритие, които, може би, са подходящи например за Холандия или Дания, но не и за страни като България, Румъния, Гърция, Испания. Доколкото ни е известно, в момента няколко европейски колектива от Европейската комисия търсят трескаво възможност класификаторите по „Програмата CORINE” да се адаптират към LCCS [6].Разбира се, ние подкрепяме тези усилия, въпреки че нашите многобройни предложения в тази посока бяха отхвърляни многократно през последните десет години.
33
ГКЗ 3-4 ' 2016