Геодезия, Картография, Земеустройство GKZ-3-4'2016(КГ) | Page 34

Нормално е всеки да отстоява своята позиция, защото това е силен лост за контрол и евентуално манипулиране на информацията. В частност, има солидно лоби това да бъде кадастралната карта, но ние добре знаем, че зависимостта от човешкия фактор в нейното съставяне и ограничените й характеристики я лишават от обективност и разнообразие на информацията, които са необходими за един референтен информационен слой, основа за хармонизация с други тематични масиви от данни. Примери за лошо качество или спорна достоверност в областта на картографирането има много.

На фигури 1 и 2, са представени два примера от практиката ми като архитект-урбанист, за разминаването на данните от различни официални източници:

Фиг. 1. Грешки в регулационни граници по ZEM и CAD, както и неточности в описание на земното покритие и земеползване

Фиг. 2. Несъответствие между кадастрална карта, КВС и реално земно покритие - Поява на частни жилищни парцели върху гробище.

Изводът е, че трябва да търсим обективна и максимално независима от човешка грешка и манипулация база данни, основана на обективна първична информация.

3. РЕФЕРЕНТНИЯТ СЛОЙ ЗЕМНО ПОКРИТИЕ –

НЕОБХОДИМОТО РЕШЕНИЕ

Какво предлагаме? Просто въвеждането на референтен слой земно-покритие/земеползване, който да се обновява през две-три години на основата на спътникови или самолетни снимки, каквато е например добрата практика в Германия, в частност Бавария. Актуалните промени могат да се засичат и да се сравняват с наличната информация в други тематични масиви от пространствени данни – градски кадастър, земеделски и горски кадастър, защитени територии и т.н. Референтният слой следва да ползва основни прости елементи, с ясни характеристики, групирани по трите вида земно покритие – природна среда, земеделие, урбанизирана територия. За целта е необходимо да се разработят три набора от подобни елементи. През 2014 година, в едно от звената на Обединения научен център на Европейската комисия(JRC), а именно в Института за околна среда и устойчивост, се проведе обсъждане, свързано с правилната интерпретация на данни от спътникови изображения за нуждите на земеделската политика в ЕС и по-точно за контрола в усвояването на земеделските субсидии. Там бе представена разработка на подобен основен елемент за интерпретация на спътникови данни и класификация на съответното земно покритие за земеделските територии, т.нар. „елемент „tegon”. Тази идея постепенно разшири своя кръг от привърженици, бе приета от комисията и бе включена в трансграничната база данни между България и Румъния, а от началото на тази година бе оценена и на глобално ниво [3].

Ние считаме, че подобен трябва да бъде и подходът към урбанизираните територии. Това се отнася както за селищните системи, така и за транспортните и инфраструктурни мрежи, площи, заети от специфична човешка дейност - открити рудници, сметища и хвостохранилища, тестови полигони, индустриални зони. На базата на опита от плановете за управление на териториални единици, ние сме извели т.н. „урбо-блок“-“urban-block” като основен елемент за класифициране на различните типове земно покритие за урбанизирани площи. Всеки блок е идентифициран по уникален начин, лесен за проследяване, позволява обновяване, актуализация и въвеждане на допълнителна информация, съдържа всички основни характеристики, за неговото наблюдение и управление.

На фигура 3 е представен примерен референтен елемент на земното покритие на урбанизирана територия в община Русе.

В подкрепа на необходимостта от референтен слой земно покритие има още основания:

• От една страна, определянето на обективно събраната информация за състоянието на територията и нейното стопанисване чрез източници, които са максимално независими от човешка грешка или недобросъвестност, е гаранция за достоверност.

• От друга, икономисва се огромен финансов ресурс, който да се насочи в надграждане, актуализиране, укрепване на поддържането, развитие на услугите с добавена стойност и т.н. Иначе няма да има край непрекъснатото искане за нови кадастрални карти и нови замервания. И винаги трябва да се започва от нулата,

Фиг. 2. Несъответствие между кадастрална карта, КВС и реално земно покритие - Поява на частни жилищни парцели върху гробище.

32

ГКЗ 3-4 ' 2016