SUMMARY
There is a growing need to integrate different data sets, as well as harmonizing and updating spatial databases that are used for effective management of the territory in its totality - natural, agricultural, urban environment. In order to achieve an objective and consistent approach to integrating the various thematic information databases it is proposed to introduce a reference land cover layer in accordance with ISO 1914402 and global „best practice”. Bulgaria has the capacity, experience, specialists and we need only a good will, cooperation and support from the state administration to establish order in the management of data and information and hence of territory, resources, economy, consistent with environmental protection and human health.
РЕЗЮМЕ
Нараства необходимостта от интегриране на различни информационни масиви, както и от хармонизиране и актуализиране на пространствените бази данни, които се ползват за ефективно управление на територията в нейната съвкупност – природна, земеделска, урбанизирана среда. За да се постигне обективен и съгласуван подход при интегриране на различни тематични информационни бази от данни, се предлага въвеждане на референтен слой земно покритие, в съответствие със стандарта ISO 1914402 и добрата световна практика. България има необходимия капацитет, опит, специалисти и е нужна само добра воля и съдействие от страна на държавната администрация, за да въведем ред в управлението на данни и информация, а от там - и на територия, ресурси, икономика, съобразени и с опазване на природната среда и здравето на хората.
1. УВОД
Група специалисти, обединени от стремежа към възстановяване на цивилизовано отношение, и обществено полезния подход към разнообразните масиви от пространствени данни в България, още през 2004 година успя да придвижи нещата до приемане на решение на Министерски съвет (РМС № 761 от 24.09.2004) за Единна национална база данни (ЕНБД) за територия, население и ресурси – основа за електронното управление на България [2].
Дванадесет години по-късно, все още сме далеч от постигане на целта, но има и добри резултати, а също и разбиране на проблема както от страна на Европейската комисия, така и на държавната администрация и сдруженията от специалисти, работещи в тази сфера. Държа да отбележа и положителния подход на Съюза на геодезистите и земеустроителите в Република България, но е необходимо да се обединят усилията на редица министерства и други обществени сдружения, като Камарата на архитектите, Камарата на инженерите и други сродни организации. Не на последно място е необходимо и някои структури на Европейската комисия също да изведат на по-приоритетно място този проблем.
Настоящата статия има за цел да представи някои въпроси и възможни решения в един ориентиран към широката публика стил на изразяване.
2. ВИЗИЯ ЗА ЕДИННА НАЦИОНАЛНА БАЗА ДАННИ
Преди всичко бих искал да напомня, че още на 24.09.2004 г. с РМС №761 от 24.09.2004 г. бе приета „Визия за ЕДИННА НАЦИОНАЛНА БАЗА ДАННИ ЗА ТЕРИТОРИЯ, НАСЕЛЕНИЕ И РЕСУРСИ”. Ще си позволя да спомена само три имена от голямата група различни специалисти и администратори, които подкрепиха идеята и подпомогнаха нейното формулиране: 1. Димитър Калчев –тогава министър на държавната администрация; 2.Асен Дюлгеров - юрист с голям опит в управлението на територията и собствеността; 3. Любомир Кожарев икономист с продължително присъствие в обсега на българския кадастър. По това време се запознах и с дългогодишния председател на СГЗБ, член-кореспондент проф. Георги Милев, който подкрепи идеята, но и предупреди за сложния и дълъг път, който предстои, както и за мощната съпротива, която може да се генерира не само на местно ниво, но и в международните кръгове. Мисля, че даже последното бе по-тежката преграда, която срещнахме през тези години. Пример за това е мъчителният път, по който се движи този процес в Европейския съюз, макар че е подкрепен и от директива, и от регламент, и какви ли не документи.
Аз и днес заставам без колебание зад основната идея, заложена в решението от 2004 г.: Осигуряване на достоверно, отговорно и устойчиво управление на територия, население и ресурси, включително гарантиране на данните за право на собственост върху недвижими имоти, чрез механизмите на електронното управление и информационните услуги в съответствие с Конституцията на Република България и изискванията, поставени от присъединяването ни към НАТО и Европейския съюз (ЕС). Ще напомня и главната цел, с която започва документа - да се създаде механизъм за координация и защита на държавните и обществените интереси при устойчивото управление на територия, население и ресурси, както и да се подкрепят правното гарантиране и държавната защита на собствеността.
Защо тази визия и заложените цели и предложени механизми не бяха изпълнени е друга тема, и предполага дълги и сигурно оспорвани обсъждания.
Както често се случва с много неосъществени български идеи, три години по-късно - през 2007 г., бе приета споменатата по-горе „Европейска Директива за интегрирани пространствени данни – 02/2007/EO-INSPIRE” [1], която би трябвало да ускори решаването на въпроса с интеграцията на различни тематични масиви от данни. Всички обаче знаем, че тази задача все още стои на дневен ред не само в България, но и в редица страни членки на ЕС. Едно от основните препятствия пред подобна интеграция е спорът какъв основен слой от данни да се ползва за координация и съвместяване.
ВЪВЕЖДАНЕТО НА РЕФЕРЕНТЕН СЛОЙ ЗЕМНО ПОКРИТИЕ – ПЪТ КЪМ ДОСТОВЕРНОСТ И ИНТЕГРИРАНО УПРАВЛЕНИЕ НА ДАННИТЕ
Маг. арх. Кристиян Миленов,
Агенция за устойчиво развитие и евроинтеграция-ЕКОРЕГИОНИ (АУРЕ)
ГКЗ 3-4 ' 2016
31