пример за възникването на 1 правен обект, свързан с няколко физически. Понятието „данъчни цели” е доста общо – възможно е това да бъде данъчната оценка и различни нейни приложения, като данъкът на недвижимия имот, такса смет и др.
Зоната на ограничение в много случаи ограничава правомощието ползване, като понякога поражда вещно право, а в други случаи се явява като отговорност (задължение). Като зони на ограничение могат да се разглеждат териториите с еднакво трайно предназначение, сервитутните зони около надземните и подземни проводи и съоръжения, санитарно-охранителните зони около водоизточниците и съоръженията за питейно-битово водоснабдяване, лечебни, профилактични и хигиенни нужди [4], различните охранявани зони за природа, шум, замърсяване и др. Последните три примера от изброените зони на ограничение илюстрират ограничения в правото на собственост на недвижимите имоти и в същото време отговорност (задължение) на съответния оператор (дружество/администрация). В прил. 1 на [5], колона 4 – „Предназначение на сервитутната зона“ - много ясно е дефинирана отговорността. Всички предназначения са отговорност на съответното дружество за ремонт, експлоатация.
Основната цел на правния кадастър, какъвто е българският, е защитата на собствеността, с добавянето на информация за зони на ограничения, данъчни нужди, концесии, аренди и ипотеки ще се разшири обхватът на кадастъра и ще се превърне в многоцелеви.
Потребността от 3D документиране на границите на собственост и зоните на ограничения става все по-голяма, макар че към момента територията на страната няма пълно покритие с КККР. Това затруднява моментното създаването на нов вид система за кадастрална регистрация, тъй като усилията на държавата са насочени основно за довършването на двумерния кадастър и регистъра към него. От друга страна, двумерният кадастър е основата за изграждането на 3D, който се явява надграждане на системата.
4. ОБЩА АРХИТЕКТУРА
Представеният в т. 2 модел за поземлена администрация съдържа класове, които описват административни и правни категории в процеса на управление и ползване на поземления ресурс (недвижимите имоти, субектите и правата). Различните категории и разгледаните потенциални данни в т.3, необходими за реализирането на 3D кадастър, предполагат и различни органи за управление (администриране) на данните, което се изразява в регистрация на данни, тяхното поддържане в актуално състояние и предоставяне на услуги с тях [1]. Това означава, че информацията е разпределена между различни администрации. Данните за имотите и собствеността, концесии, аренди, ипотеки са разпределени между Агенцията по геодезия, картография и кадастър (АГКК) и Агенцията по вписванията (АВ). Данните за различните проводи и съоръжения и зоните за ограниченията – между различните органи и лица, които носят отговорност за тях и АГКК. Данните за данъчни нужди се администрират от Националната агенция по приходите. Моделът може да се реализира като разпределен в мрежа от информационни системи, всяка от които поддържа дейностите по регистрацията и актуализацията на конкретните информационни категории.
41
ГКЗ 3-4 ' 2016
Част от възможните случаи за реализирането на 3D кадастър са разгледани в [3].
Разделянето на физически и правни обекти е условно. Пример за това е поземленият имот, който е физически обект, от една страна, но от определението му в [2], чл. 24, ал. 2 -„част от земната повърхност, определена с граници, съобразно правото на собственост“ следва ,че той е и правен обект.
Зоната на ограничение може да се причисли както към групата на физическите обекти, така и към правните обекти.
С поправката на [2] в ДВ, бр. 49 от 2014 г. кадастърът обхваща и „данни за зони на ограничения върху поземлените имоти“. Чл. 31а уточнява:
„Чл. 31а. (Нов - ДВ, бр. 49 от 2014 г.) (1) В кадастъра се отразяват и зони на ограничения върху поземлени имоти, които произтичат от сервитут или ограничение, възникнало въз основа на нормативен акт, административен акт или договор. За зоните на ограничения се води регистър.“
Препоръчително е данните за зоните на ограничения да се предоставят в етапа на поддържането на КККР.
В актуалната нормативна уредба от правните обекти, единствено зоните на ограничения имат графично представяне. Останалите обекти от табл. 1 могат да се отнесат към един или няколко физически обекта. Правните обекти се описват с класа LA_RRR и се групират както следва:
• Right – право на собственост;
• Restriction – зони на ограничения, право на строеж, право на пристрояване/надстрояване, право на преминаване и др. Голяма част от специализираните обекти (надземни и подземни проводи и съоръжения, защитени територии и зони и др.) налагат ограничаване на правото на собственост, в някои случаи както в планово, така и във височинно отношение. Фактическите ограничения са в правото на ползване;
• Responsibility – Концесия, аренда, ипотека, данъчни цели. Концесията и арендата са обекти на облигационното право, които се регистрират в кадастралния регистър на недвижимите имоти-обекти накадастъра. Те са типичен
Физическите обекти се описват с класа LA_ SpatialUnit.
В чл. 23 на [2] са изброени обектите на кадастъра. Всички останали обекти, които не са обекти на кадастъра по смисъла на [2], са предмет на специализирани карти и регистри и са уточнени съгласно Глава IV „Специализирани карти, регистри и информационни системи“. Елементите на техническата инфраструктура също следва да се вземат под внимание и да се отразят. Отговорност за създаването и поддържането им носят различни органи и лица.
Фиг. 3. Представяне на физическите и правните обекти