Основната му дейност в института е свързана с поддържането чрез периодични високоточни измервания на контролно-опитните нивелачни репери и полигони както край София, така и при мареографните станции на Черно море при Варна, Бургас, м. „Иракли” и Ахтопол. Участва и в разработване на теми по изследване влиянието на систематичните грешки при нивелацията, по прилагането на новите прецизни компенсаторни нивелири „Цайс” и „МОМ”, както и в изследване на съвременните вертикални движения на земната кора в България.
През 1971 г. участва в измерването, чрез нивелация I клас, на нивелачните връзки между България и Югославия.
Във връзка със започналото от началото на 1974 г. ново измерване на нивелачните мрежи I клас на социалистическите страни от Източна Европа, участва заедно с колеги в измерването с компенсаторни нивелири на линиите I клас Варна-Бургас и Бургас-Ахтопол.
Участва и в нивелачните връзки между България и Румъния, през р. Дунав, извършени през 1975 г. при Видин-Калафат и Никопол-Турну Мъгуреле и през 1977 г. - при Русе-Гюргево и Силистра-Кълъраш.
В метрологичната лаборатория на НИИГиФ извършва задължително еталониране на инварните нивелачни лати както на института, така и на екипите на ПО „Геопланпроект” преди и след завръщане от полска работа.
След приключване на започналото през 1974 г. измерване на нивелачната мрежа I клас на България в НИИГиФ са извършени анализ и изравнение на новата мрежа I клас от 13 полигона. Изчислени са по нивелачни линии надморските височини на всички репери в Балтийска система за епоха 1982 г. Съставени са нови каталози с височините на всички нивелачни репери I клас. С Наредба No30/30.IV.1985 на ГУГК те са утвърдени за задължително ползване.
Така с работа близо 13 години в ПО „Геопланпроект” и около 23 години в НИИГиФ на 31.12.1990 г. приключва трудовата му дейност.
След пенсионирането си работи на различни обекти на частни фирми. Участва и в прецизните измервания при геодинамичните и деформационни изследвания в района на Мировското солно находище. Работили сме заедно доста дълго време и сме с прекрасни впечатления от него, като специалист, колега и приятел.
Семейство: съпруга - Люба, син-Желю, дъщеря – Десислава.
Пожелаваме му здраве и още много години пълноценен живот.
Проф. д.т.н. инж. Георги Вълев
Допълнение
Съпругата му – Люба е от рода на големия български генерал Иван Колев – бащата на българската конница. Героят при Тутракан и Добрич. Преди няколко години (най- сетне) бе поставена паметна плоча в негова чест на ъгъла на бул. „Витоша” и улица „Узунджовска”.
Имах възможността да работя в НИИГиФ дълго време (почти 22 години) в една стая с ТОШО, така го наричахме. Искам да споделя някои случки и подробности от съвместната ни работа.
Бурилков беше голям педант при изпълнение на работата. Той остана верен на използването на клиновете за извършване на прецизната нивелация до края на практиката си. Освен клинове друго той не признаваше. За местата, където това бе невъзможно, както на жълтите павета в гр. София, конструирахме специална жабка, тежка около 8 кг. Изработихме два прототипа – единия си го пазя за мен. Той не признаваше сгъваемите триноги, а така трябва и да бъде. По негово настояване Развойното предприятие за геодезически прибори /РПГП/ изработи за нивелачните екипи у нас незгъваеми триноги. И аз си купих една за спомен.
Той създаде и Павловския полигон за определяне нулите на инварните лати. На бордюра пред входа на Агенцията по геодезия, картография и кадастър и в момента стои реперът, поставен от него. На този полигон се тарираха латите и нивелирите преди екипите да излязат на полето за извършване на първокласната и второкласната нивелачна мрежа. На този фон на спомени искам да споделя, че преди години, в гр. Лом видях колега да извършва нивелация /най-вероятно от първокласната мрежа/ с модерен автоматично регистриращ нивелир със сгъваема алуминиева тринога, с чугунени жабки. А защо и не? Нали превишението между реперите вече го имаме от предишните измервания!
При такива мероприятия (официални, разбира се) ни настаняваха в хотел, а колегата Драгуеско поръчваше „маса богата”, след което следваха официалните разговори и подписване на протокола от съвместните работи. Сега такова нещо нямаше. На трамвайната спирка, на капака на колата подписахме протокола и с Бурилков бегом за България.
Над двадесет години работехме в една стая. Бурилков никога не е споменавал, че семейството му е изселвано. Това го разбрах тази година като прочетох книгата на Вили Лилков и Христо Христов „Погубената България” .
Доц. д-р инж. Божидар Николов
ГКЗ 1-2 ' 2020
66