Проблемите за ролята и приноса на геодезията и геодезистите в устройство на територията са обстойно представени конкретно в монографията на чл.-кор. проф. д-р инж. Георги Милев и поч. проф. д-р инж. Иво Милев: Приложна геодезия – част 1, Инженерна геодезия, книга 2. Проектиране и приложение на устройствените и на генералните планове, С. СГЗБ, „Авангард“, 2017 г. То е и законово регламентирано в Закона за устройство на територията (ЗУТ) и наредбите към него, включително напр. Наредба № 4, в Закона за устройството и застрояването на Столичната община (ЗУЗСО) и много други. Същото се отнася и за различния софтуер, използван за решаване на проблемите на устройственото планиране и дейностите, свързани с него, напр. CAD за проектиране, включващи и регулационните планове, и плановете и дейностите, свързани с вертикалното планиране.
Заедно с това на всички етапи от устройството на територията – планиране (изработване на общите и подробните устройствени планове – ОУП и ПУП) и неговото реализиране, като интегриран елемент в цялостната или отделните видове дейности от него, се явяват: геодезическите данни (топографските карти, кадастралната карта, нивелационните планове, специализираните карти и регистри, данни и други материали в числен и графичен вид, както и други данни от специализираните информационни системи, материали, мрежи и системи), проектирането (непосредствено дигитално участие в изработване на ОУП, ПУП, регулации, вертикално планиране, парцеларни планове и др.), трасирането, контролирането, изпълнението, документирането и други геодезически дейности. Това предполага, освен всичко друго, достатъчни познания за същността, ролята и изпълнението на устройственото планиране и компетентното и ефективно професионално участие на геодезистите в цялостната устройствена политика и дейност на страната.
Новият четиритомен учебник по градоустройство е поредното високо лично постижение на чл.-кор. Атанас Ковачев. Изданието е, за съжаление, черно-бяло, с което то не се оскъпява като полиграфски продукт и е достъпно като цена за студентите от двата университета, за които е предназначено преди всичко. Черно-бялото публикуване обаче изобщо не намалява ценността му като научно-педагогическо и научно-изследователско издание и е прекрасен пример за задоволяване на реалните финансови възможности на най-голямата група ползватели на учебника – студентите по архитектура и по ландшафтна архитектура от двата университета.
Убедени сме, че този труд по градоустройство би задоволил успешно актуалните потребности на много по-широк кръг специалисти, занимаващи се в области, които са професионално свързани с проблемите на градоустройството, проектантски фирми, общински администрации и др.
Чл.-кор. проф. д-р инж. Георги Милев,
доц. д-р инж. Венета Коцева
65
ЮБИЛЕИ
ИНЖ. ТОДОР ЖЕЛЯЗКОВ БУРИЛКОВ НА 91 ГОДИНИ
През изминалата 2019 година нашият колега и приятел, изтъкнатият инженер-геодезист инж. Тодор Бурилков навърши достопочтената юбилейна възраст 90 години. През настоящата година той вече е на 91.
Тодор Желязков Бурилков е роден на 23.02.1929 г. в гр. София. През 1947 г. завършва прогимназиалното си образование във Втора мъжка гимназия. Същата година през есента кандидатства в Държавната политехника и е приет за студент по специалността „Геодезия” (земемерно инженерство). През следващата 1948 година семейството му е изселено в гр. Плевен. В началото на 1953 г. се дипломира като инженер-геодезист /земемер/.
По разпределение, като несофийски жител, е назначен на работа в клона на Организацията за геодезически измервания (ОГИ) - бъдещата Проектантска организация „Геопланпроект”, гр. Плевен. Работи главно по извършване на триангулация и основна нивелация на полски имоти. Напуска работа на 31.01.1956 г. – получава повиквателна за редовна военна служба в „Трудова повинност”.
След отбиване на военната си служба на 1.12.1957 г., той се прибира в София при родителите си, на които по болест и старост са възстановили софийското жителство. Едва на 15 април 1958 г. има възможност да започне работа като несофийски жител пак в ПО „Геопланпроект”, но вече в София, в отдел „Триангулации и нивелации”. Веднага е включен в кратък курс по прецизна нивелация и започва работа по измерване в създадената от Главно управление по геодезия и картография (ГУГК) Държавна нивелачна мрежа III клас.
През есента на 1959 участва при първото измерване с инварни жици на дължината на новоизградената контролна база край двореца „Врана” под ръководството на съветската специалистка Д. В. Сапунова.
От 1 юли 1960 г. в продължение на няколко месеца ръководи измерването с инварни жици дължините на строителната мрежа при започващото строителство на Металургичния комбинат „Кремиковци”.
По-късно, освен извършване на прецизна нивелация II-ри и I клас, работи 2 години по полагане и измерване на триангулачната мрежа III клас на гр. София.
През есента на 1968 г. кандидатства за научен сътрудник по нивелация към Научно-изследователския институт по геодезия и фотограметрия (НИИГиФ) и през м.април 1969 г. започва работа в секция „Висша геодезия – опорни мрежи”.
ГКЗ 1-2 ' 2020