4
Фиг. 2. Българската антарктическа база „Св. Климент Охридски“
Основните приоритети на българските антарктически експедиции са насочени към изследвания в областта на геологията, биологията, геодезията, геофизиката, глациологията, ботаниката, метеорологията, зообиологията, картографията, екологията и медицината. Геоложките проекти са фокусирани в изучаване на стратиграфията, петрологията, рудоносната перспективност, тектониката и магматизма в района на Южно Шетландските острови. Изготвена е геоложка карта в М 1:5 000, и едромащабна топографска карта в М 1:2 000 за района на БАБ. Направени са няколко топографски снимки на района на БАБ, на скалните разкрития Пико Мурес, Серо Мирадор и Пико Напие в едри мащаби, за нуждите на различните специалисти в експедициите. Голямо внимание се отделя на актуалния проблем с глобалните климатични промени, като се постави началото на проследяване динамиката на морското ниво и състава на хидросредата, като количествено изражение на глобалното затопляне на климата. Беше монтирана мареографна станция, която записа данни от първото си зимуване в Южния залив.
3. НАЦИОНАЛЕН ЦЕНТЪР ЗА ПОЛЯРНИ
ИЗСЛЕДВАНИЯ
През 2007 г. със заповед на ректора на Софийския университет, като самостоятелно звено е утвърден Национален център за полярни изследвания (НЦПИ). Той работи съвместно с Българския антарктически институт и съдейства в организирането на ежегодните експедиции. НЦПИ поддържа сътрудничество с антарктическите програми на много държави – Испания, Великобритания, Русия, Германия, Турция, Аржентина, Бразилия, Чили, Южна Корея, Уругвай, Португалия, Монголия, САЩ и др. Директор на НЦПИ е проф.дтн Христо Пимпирев.
Одобрените научни проекти за 2019 година, по които ще се работи 24 месеца, са 10, като общото им финансиране е на стойност 265 хил.лв.
Досега са приключили успешно 28 национални антарктически експедиции, в които българските учени могат да се гордеят със сериозни постижения в науката и практиката. Част от тях са обобщени в монографията „Български антарктически изследвания - синтез“, издадена през 2015 г., както и в многобройни публикации в различни български и чуждестранни издания. Базата е посещавана веднъж от български президент, Георги Първанов, през януари 2005 г., както и от много чуждестранни учени, специалисти, известни имена от културата и изкуството в целия свят. В българските експедиции досега са участвали 7 геодезисти, от които 4 възпитаници на УАСГ, един на МГУ и двама от ВГС при МО. Един от геодезистите е с 6 експедиции, 5 с по две, и един е с едно участие.
4. АНТАРКТИЧЕСКИЯТ ДОГОВОР
Антарктическият договор е подписан на 1 декември 1959 г., във Вашингтон от дванадесет държави (фиг. 3), участвали в Международната геофизична година (1957-58) в Антарктика:Аржентина, Австралия, Белгия, Франция, Япония, Съветския съюз, Великобритания, САЩ, Нова Зеландия, Норвегия, ЮАР, Чили [1]. В сила е от 23 юни 1961 г. Според него Антарктида не принадлежи на никого и трябва да се използва само за мирни и научни цели. След тези държави се присъединяват и други, а от 1978 г. и България. Досега страните, подписали договора, са 53, но само 29 от тях, включително България, имат право да участват във вземането на решения на тези срещи. На останалите им е разрешено да присъстват. Участниците по вземането на решения са наречени консултативни страни и в допълнение към първоначалните 12 членки са добавени още 17 държави, които са демонстрирали интереса си в Антарктика, чрез извършването на важна научна дейност там.
Фиг. 3. Първите 12 държави подписали Антарктическия договор
Подписаният договор разглежда Антарктика като научен резерват и установява свобода на научните проучвания, като забранява военна дейност на този континент. За целите на договора Антарктика се определя като цялата земна площ и ледения шелф на юг от 60-ия паралел. Договорът забранява военната дейност, ядрените опити, добив на полезни изкопаеми и друго нарушаване природните дадености на Антарктика. Тук следва едно важно уточнение – районът е напълно демилитаризиран, но се използва доста военна логистика, все пак се счита, че по цял свят военната техника и технологии са най-развити, а за Антарктика това е съществено. Така българските експедиции разчитат изцяло на военновъздушните сили на Бразилия, Чили, Аржентина с техните самолети С-130 Херкулес, на военноморските кораби на Испания (най-много използваният от нас военен океанографски кораб „Хесперидес“, и „Лас Палмас“), чилийските („Ари Ронжел“ и „Карпух“), аржентинските военни кораби, и рядко други плавателни съдове или авиация, използвани за цивилни цели. Страните по Договора имат право на свободен достъп и преминаване до всеки район и всяка антарктическа база, което позволява извършването на взаимни инспекции.
Основните решения по Договора се взимат веднъж годишно на консултативни срещи в някоя от страните членки. Страните членки имат ангажимент да осигурят включване на решенията от срещите в националното си законодателство. Такава среща се проведе в София, през лятото на 2015 г.
Нито една страна не упражнява ефективни
ГКЗ 1-2 ' 2020