документи в СГКК:
• Молба;
• Копие от документ за собственост – нотариален акт, договор за покупко-продажба, договор за делба, съдебно разпореждане, за земите, възстановени по ЗСПЗЗ и ЗВСГЗГФ, решение на общинската служба „Земеделие и гори“ (бивша поземлена комисия), придружено от скица на имота;
• Скица-проект.
Скицата-проект се изработва от правоспособно лице по кадастър и съдържа:
• Скицата на имота;
• Линията, показваща поправеното местоположение на границата на поземления имот или очертанията на сграда, или допълнените граница или сгради и идентификатора им.
3. ОТСТРАНЯВАНЕ НА НЕПЪЛНОТИ И ГРЕШКИ
За получаването на верните граници на поземлените имоти или очертания на сгради се извършват преки геодезически измервания, които се обработват и представят в числен и графически вид.
Съвместяват се данните от скицата, от геодезическите измервания и се извършва проверка в информационната система на кадастъра. Ако има разминаване между тях, верните са тези от геодезическите измервания, и тя се изчертава с червен цвят. Върху скицата проект за изменения се нанасят и идентификаторите на недвижимите имоти.
Причините за допуснатите грешки могат да бъдат:
• Неизпълнение на задълженията на собствениците по чл. 36 и 38 ЗКИР, както и протоколът, с който е констатирано това неизпълнение по чл. 33, ал. 5 от Наредба № РД-02-20-5 от 15 декември 2016 г. за съдържанието, създаването и поддържането на кадастралната карта и кадастралните регистри;
• По вина на правоспособното лице, изработило кадастралната карта и кадастралните регистри.
С изменението на Закона за кадастъра и имотния регистър, публикувано в ДВ, бр.49 от 13 юни 2014 г., при извършване на изменение поради отстраняване на непълнота или грешка (чл. 51, ал.1, т. 2 ЗКИР) отпадна изискването за съставяне на акт за непълноти или грешки, което изрично беше предвидено в чл.53, ал.3 ЗКИР преди изменението му [1].
В подзаконовия нормативен акт Наредба № 3/2005 г., обаче остана това изискване, което подробно е описано в чл. 62 [2]. При неподписването на акта за непълноти и грешки от някоя от страните се стигаше до спиране на процедурата и отказ за изменение. Този отказ можеше да бъде по различни причини – несъгласие с изменението, заинтересованата страна се намира извън пределите на страната, болест и т.н. В такива случаи единственото решение за отразяване на верните имотни граници беше решаване на съдебен спор за материално право в съда, което създаваше сериозни проблеми и разходи на собствениците на недвижими имоти, в които са установени непълноти и грешки.
Основанието за промяна на тази уредба беше, че от една страна, неподписването на акта за установяване на непълноти и грешки даваше формално основание за отказ на СГКК на изменението, а от друга - дори и при наличие на други доказателства като съществуващи планове и карти, документи, даващи право на собственост и т.н., подкрепящи твърденията за грешка или непълнота, в много случаи липсата на акта пречеше да се извършва отразяване на действителното местоположение на граници.
С въведената промяна на ЗКИР от 2014 г. административният орган в лицето на АГКК може да установи непълнотата или грешката и да промени кадастралната карта след представяне на проект за изменение, съдържащ геодезически измервания, както и документи, доказващи непълнотата или грешката. Когато в процеса по установяване на непълнотата или грешката АГКК констатира, че са налице доказателства за спор за материално право, тя отказва изменението и прекратява производството, докато се реши спора по съдебен ред.
За известен период от време разпоредбите на ЗКИР и Наредба №3/2005 г. бяха в противоречие по отношение на остраняването на непълноти и грешки в КК и КР.
С Наредба РД-02-20-5/2016 г. [4] това противоречие между закона [2] и наредбата [4] беше решено и по този начин се получи облекчаване на процедурата по отстраняване на непълнота и грешка.
Възможността за отстраняване на допуснати грешки или за допълване на кадастъра е на разположение и на заинтересованите лица, които не са проявили достатъчно активност при създаването на кадастралните регистри и са пропуснали възможността да установят по надлежния ред правата си при изготвянето на кадастралните карти и регистри - не са предоставили документите по чл. 38, ал. 1, т. 3 ЗКИР, не са направили възражения по чл. 46, ал. 2 ЗКИР. Тези лица, обаче, не могат да обжалват заповедта за одобряване на кадастралните карти и регистри по реда на чл. 49, ал. 2 ЗКИР, тъй като тя е издадена при спазване на предвидените в закона изисквания.
При условията на чл. 52, ал.2 от ЗКИР, т.е. когато са налични документи, удостоверяващи дублиране на носителите на право на собственост, съответно на друго вещно право, за един и същ имот в кадастралния регистър на недвижимите имоти се записват данните за всички лица и документи. Когато се твърди, че има грешка в кадастралната карта, предмет на иска е само тази спорна част от имота, a когато се твърди непълнота на кадастралната карта, предмет на делото е правото на собственост върху имота на ищеца. Казаното е във връзка с особеното приложение на чл. 108 от Закона за собствеността (ЗС) [3]. За този иск е необходима специална предпоставка – влязъл в сила кадастър. Искът по чл. 108 ЗС е иск за защита на правото на собственост. Той се предявява, когато собственикът счита, че е накърнено правото му на собственост. Този иск е осъдителен по своя характер.
Искът по чл. 53 ЗКИР има за своя основа специално основание – влязъл в сила кадастър. Този иск е установителен по своя характер. Това означава, че с него само се установява едно положение. Лицето, което може да започне производството, е това, което счита, че има грешки и непълноти и счита, че вследствие на тези грешки и непълноти е нарушено негово вещно право. Ответници са тези собственици, които имат интереси, произтичащи от кадастралния регистър.
При подготовката на статията извърших проучване на различни случаи на непълноти и грешки в три служби по геодезия, картография и кадастър.
Тук са показани няколко примера за скица-проект, изработени от правоспособно лице, за различните случаи, представени в СГКК гр. Добрич и гр. Шумен:
50
ГКЗ 1-2 ' 2020