28.10 - 01.11.2016 г. Периодът между първите два цикъла е шест месеца, между втория и третия е един месец, а между третия и четвъртия е пет месеца. На 22.05.2016 г. е регистрирано земетресение с М=4.3 по данни на БАН, а 12 минути след първия трус е регистриран втори с М=3.2. Епицентърът на земетресението е на 5 km североизточно от Сандански на дълбочина 10 km. Земетресението е много добре усетено в района на Крупнишкия геодинамичен полигон, който се намира на 30 km северно от епицентъра.
Екипът, извършващ измерванията, е използвал съвременно геодезическо оборудване от висок клас, включващо 4 броя двучестотни GNSS приемници TOPCON „Hyper PRO” и 3 броя двучестотни GNSS приемници TRIMBLE „R4”.
За определяне положението на всички точки е използван статичен метод за наблюдение с GNSS. Наблюденията са с продължителност над 6 часа и са проведени през светлата част на деня между 9h и 17h. Интервалът на регистрация на измерванията е 15 секунди, минималната зададена височина над хоризонта e 10°. Центрирането над точките е принудително и е осъществено с помощта на специални конусовидни болтове. Височината на антената е измервана прецизно. По време на полските наблюдения са водени карнети на измерванията с GNSS.
3.2. Технология на обработка на резултатите от
проведените GNSS измервания
За последващата обработката на първичните резултатите от проведените в четирите цикъла измервания с GNSS е използвана следната технология (Фиг. 3):
46
Фиг. 3. Схема на технология за обработка на измервания с GNSS
За определяне координатите на точките от геодинамичния полигон е използван научноизследователски софтуер Bernese 5.2.
При обработката е използвана Световната земна координатна система ITRS, базирана на последната реализация на ITRF2008 (IGb08).
В обработката са включени наблюдения от 12 перманентни европейски станции, използвани за реализацията ITRF2008 на ITRS, а именно ANKR, BUCU, GLSV, GRAZ, ISTA, SOFI, MATE, MDVJ, METS, ONSA, WTZR, ZIMM и станция TROY. Последната е използвана за контрол и оценка на получените координати на точките от геодинамичната мрежа.
4. АНАЛИЗ, ОЦЕНКА И ИНТЕРПРЕТАЦИЯ НА
ПОЛУЧЕНИТЕ РЕЗУЛТАТИ
За да се получат скоростите на точките, предварително координатите на станциите, участващи в решенията и полюсния модел, са приведени в епохата на измерване.
Комбинирани са системите нормални уравнения от дневните решения, като получените координати на перманентните станции са приведени към средните епохи на всяка кампания.
Получените координати от комбинирането на дневните решения на точките са приведени от средната епоха на кампаниите 2015.10.28 12:00:00 часа, 2016.05.01 12:00:00 часа, 2016.05.30 12:00:00 часа и 2016.10.30 12:00:00 часа в епохата на реализация (референтната рамка) ITRF2008 на изходната координатна система епоха 2005.01.01 00:00:00 часа. При привеждането на координатите на точките в епоха 2005.0 е отстранено влиянието от движението на точките заради тектонските движения на Евроазиатската плоча, приливите в твърдата земна кора и океанските приливи чрез изведените годишни стойности на тектонските скорости от модела NUVEL-1A.
На Фиг. 4 са показани релативните разлики спрямо Евразия на хоризонтални скорости на точките, получени със софтуера Bernese 5.2.
Точността на координатите на точките от Крупнишкия геодинамичен полигон, получена от четирите цикъла измервания е от порядъка на ± (0.1-1) mm по положение и ± (1-2.5) mm по височина. В табл. 1 са дадени средните грешки в mm, на координатите по x, y и z и изток, север и във височина.
Скоростите на точките от Крупнишкия геодинамичен полигон в ITES 2005 спрямо Евразия са дадени в табл. 2.
Разликите между предходни и новополучените координати в ITES 2005 на точките от Крупнишкия геодинамичен полигон, са визуализирани по положение чрез вектори на фиг. 5. В червен цвят с римски цифри са обозначени геодинамични блокови пространства, образувани при пресичането на Крупнишкия и Струмския разломи.
ГКЗ 1-2 ' 2020