37
m; ъгъл на камерата – 65°/75° с презастъпване – 85% при скорост на летене – 8-10 m/s;
- Участъци с рязка промяна в релефа (напр. клифов бряг) допълнително да се заснемат на ръчен режим;
- В участъци с чисто пясъчно дънно и липса на видими физически разновидности по дъното се налага да бъдат проведени допълнителни батиметрични изследвания с многолъчев/еднолъчев ехолот и по възможност да бъдат добавени опорни точки (подводни цветни маркери), които да спомогнат на фотограметричния софтуер да сформира идентични характеристики;
- Всички посочени параметри са изведени при работа с DJI Phantom IV RTK Quadcopter и Vertical take-off and landing system (VTOLS) WingtraOne, като те могат да бъдат подобрени при използването на по-модерни картиращи системи.
7. БЪДЕЩИ ИЗСЛЕДВАНИЯ
Институтът по океанология „Проф. Фритьоф Нансен” при БАН, гр. Варна, и в частност секция „Динамика на бреговата зона“, извършва ежегоден мониторинг на изменението на бреговата линия, анализира процесите на гео- и морфодинамиката в крайбрежната зона, геосистемните връзки река - море, суша – море, бреговите наводнения, щормовите събития и техния морфоложки ефект върху пространствената морфоложка и ландшафтна структура в обхвата на черноморското ни крайбрежие.
В Световната практика все повече навлиза терминът „плитководна батиметрия” (UAV-based shallow water bathymetry) и примерите в специализираната научна литература за използването на дронове като ефективен метод за извличането на батиметрични данни показват нарастващото им приложение [7], [8], [12]. Основната ни цел в бъдеще е да систематизираме подход за обединяване на безпилотното въздушното фотограметрично заснемане с многолъчево/еднолъчево ехолотиране в условията на БЧКЗ, което ще ни позволи да покрием целия дълбочинен диапазон на бреговата зона.
Обединяването и интегрирането на дистанционни и екологично съобразни методи на проучване в морската биология и екология, океанография и геология на бреговата зона е възможност, от която научната и управленската общност трябва да се възползват максимално, особено от експерти с професионални интереси в сферата на:
- Мониторинга на изменението на бреговата линия (теренни модели с висока резолюция дават възможност да се проследят процесите на ерозия и акумулация);
- Количествен анализ на изменението на плажните ивици;
- Картографиране и каталогизация на бреговите обекти съгласно разпоредбите на Закона за устройство на Черноморското крайбрежие;
- Анализ на клифове, свлачища и срутища (съвременно състояние, активност, изменения, вертикални и хоризонтални движения);
- Геопространствена интерпретация и количествена оценка на данните за изменения на релефа по Българското черноморско крайбрежие;
- Пространствен анализ на надводни и подводни физически местообитания.
БЛАГОДАРНОСТИ
Представените изследвания са финансирани в рамките на проект „Пространствен анализ на съвременната морфоложка и ландшафтна структура на Българската черноморска крайбрежна зона между нос Сиврибурун и нос Емине“, финансиран от Фонд „Научни изследвания“ при Министерство на образование и науката, Договор № КП-06-МУ-24-1/28.12.2018 г.
Изказаните в настоящата публикация мнения от страна на авторите отразяват тяхната лична позиция.
ЛИТЕРАТУРА
1. Димитров, К., В. Драганов, Н. Прахов, Д. Адамс, Й. Рьомби,
П. Георгиев, Д. Гърбов, Р. Пачеко-Руиз, Ф. Педроти, З.
Георгиева Археологически открития и разкопки`2018,
НАИМ-БАН, 2019, 743-747
2. Димитров, К., Д. Пантов, Х. Цанков, А. Кисьов, Геофизични
проучвания в района на нос Св. Димитър (Скомболито) и
устието на река Ропотамо, Археологически открития и
разкопки`2018, НАИМ-БАН, 2019, 732-734
3. Коцев, И., Структура, динамика и райониране на
ландшафтите в Черноморската крайбрежна зона между
нос Калиакра и нос Емине. Дисертация за присъждане на
образователно - квалификационна степен „Доктор”,
Институт по океанология-БАН, гр. Варна, 2014, 303
4. Пейчев, В., Пр. Пеев, Хр. Станчев, Нови данни за скоростта
на абразия по Българския Черноморски бряг. Трудове на
Института по Океанология, том 5, 2005, 170- 180
5. Пейчев, В., Пр. Пеев. Еволюция на българското Черноморско
крайбрежие след ранния холоцен. ИО-БАН, Варна, Изд.
Славена, 2006, 124
6. Прахов, Н., К. Димитров, П. Георгиев, Комплексно
археологическо проучване на акваторията на „Старинен
Град Несебър“, Археологически открития и разкопки`2018,
НАИМ-БАН, 2019, 738-740
7. Aarnink, J. Bathymetry Mapping Using Drone Imagery. Coastal
Engineering MSc thesis, Delft University of Technology, Delft,
2017
8. Agrafiotis, P., D. Skarlatos, A. Georgopoulos, K. Karantzalos,
Shallow water bathymetry mapping from UAV imagery based
on machine learning. arXivpreprint arXiv:1902.10733, 2019
9. Alvarez, V., H. Moreno, A. Segales, G. Pham, A. Pillar-Little, B.
Chilson. Merging unmanned aerial systems (UAS) imagery
and echosoundings with an adaptive sampling technique for
bathymetric surveys. Remote Sensing, 10(9), 2018, p.1362
10. Blistan, P., L. Kovanič, V. Zelizňaková, J. Palková. Using UAV
photogrammetry to document rock outcrops. Acta
Montanistica Slovaca, 21(2), 2016, 154-161
11. Dimitrov, St., V. Savova, UAS-based rapid mapping and
assessment of sand dunes along the Bulgarian Black Sea
coast: The Case of CoralBeach, Bulgaria. Proc. Int. Sc. Conf.
Geobalcanica`2019, 2019, pp. 567-572
12. Erena, M., J. Atenza, S. García-Galiano, J. Domínguez, J.
Bernabé, Use of Drones for the Topo-Bathymetric Monitoring
of the Reservoirs of the Segura River Basin. Water, 11(3),
2019, 445.
13. Evstatiev, D., Y. Evlogiev, On the origin of the “Ikantalaka”
landslide - the Balchik coast. Geologica Balcanica, 3, 4,
25-30
14. Ewertowski, M., A. Tomczyk, D, Evans, D. Roberts, W.
Ewertowski, Operational framework for rapid, very-high-
resolution mapping of glacial geomorphology using low-
cost unmanned aerial vehicles and structure-from-motion
approach. Remote Sensing, 11(1), 2019, 65
15. Hackney, Ch., A. Clayton. Unmanned Aerial Vehicles (UAVs)
and their application in geomorphic mapping,
Geomorphological Techniques, Chap. 2, Sec. 1.7, 2015, p.13
16. Kotsev, I., B. Prodanov, R. Bekova, T. Lambev. UAS-based
mapping of depositional landforms along the North Bulgarian
Black Sea Coast in support of nature conservation and
ICZM. SPIE Digital Library, 2020 (In press)
17. Lambev, T., В. Prodanov, Digital terrain model of the seafloor
of South Bulgarian Black Sea Coast. In 10th Congress of
the Balkan Geophysical Society (BGS2019), European
Association of Geoscientists & Engineers, Vol.1, 2019, pp.
1-6, DOI: 10.3997/2214-4609.201902665
ГКЗ 1-2 ' 2020