20
4.2. Свлачище по крайбрежния склон преди голф клуб
„Тракийски скали”
Свлачището е регистрирано през 2014 г. под номер DOB 17.05009-01-03. Свлачището е развито по крайбрежния склон, непосредствено преди входа на голф клуб „Тракийски скали“ (фиг. 8). Проявено е в предната част на древно стабилизирано свлачище, известно с името „Калкан тепе” - вписано в регистъра на свлачищата в Р. България с номер DOB 17.05009-01 като свлачище СИ от с. Божурец [3].
Фиг. 8. Свлачище преди голф клуб „Тракийски скали“ (свлачищен вал/ език.) [2]
Древното свлачище е блоков тип. На терена ясно се виждат свлачищни пакети, разположени на различни коти. Между тях са оформени множество негативни безотточни форми с различни размери, които задържат голямо количество повърхностни води. Свлачището има ширина 5000 m и дължина (по посока на движение) около 500 m. [2]. В района на свлачище „Калкан тепе“ брегът е с височина 20-30 m, почти вертикален и оголен. По цялата му дължина и височина се разкрива геоложкият му строеж. Виждат се пакетно свлечени и силно омесени делапсивни материали, представени основно от тънкоивичести карбонатни глини на Тополската свита (геоложка карта на България в М 1:100000).
В района има малки и тесни пясъчни ивици, които не могат да защитят брега от морската абразия. В резултат на това и на изветрителните процеси по високия и оголен морски бряг възникват съвременни свлачища и срутища.
Двата вида негативни геодинамични процеси - свлачища и морска абразия са в пряка зависимост и активността на единия процес предопределя развитието на другия.
Констатацията от визуалния оглед, направен на 03 април 2019 г. е, чe видимо свлачището е активно. Пътят към голф клуба е асфалтиран и в новата настилка на места се виждат тънки пукнатини с размер 2-3 сm. Под пътя ясно личи левият борд, от който е насечен свлачищен пакет.
Масивните сгради (вж. фиг. 9), засегнати от свлачищните процеси, са необитаеми и видимо приличат на изоставени. Територията, засегната от свлачищните процеси е затревена, обрасла с високи храсти и е труднодостъпна.
Констатациите направени от „Геозащита“ ЕООД Варна [1], са че свлачището засяга територия с площ около 110 дка, разположена между дерето през с. Топола и входа на голф комплекса, морето и древния свлачищен отстъп. Размерите му са: ширина около 550 m и дължина около 280 m в източната част и около 150 m в западната част. Главният свлачищен отстъп е висок до 12-15 m. По цялата ширина на свлачището в морето има свлачищен вал с височина до 3-4 m., който представлява издигане на глини, скални късове с различни размери и сивосини мергели. Мергелите, които в естествения терен са с хоризонтален пласторед, във вала са наклонени до вертикални. Свличат се сивобели глини с разнородни скални късове в тях с различни размери. В западна посока до дерето на бреговия склон ясно личи и свлачищен пакет със запазени седименти, които имат наклонен пласторед [1].
Фиг. 9. Свлачище преди голф клуб „Тракийски скали“ (снимка, направена на 03 април 2019 г.).
Основни причини за активизиране на свлачищните процеси са преовлажняване на земните маси от води с неясен произход (възможно е да са подземни, подхранвани с битови), течове от компрометираната на този етап канализация, изградена в пътя за голф-комплекса и морската абразия.
За реализиране целта на това проучване е създадена геодезическа мрежа, обхващаща свлачищната зона преди голф клуб „Тракийски скали” (фиг. 10). Тя се състои от общо 10 точки, стабилизирани с метални тръби с дължина 35 сm, използвани за наблюдение на деформациите по пътя. Първият период на измерване на GNSS мрежата беше извършен от 19 до 23 юни 2019 г.
Фиг. 10. Свлачище преди голф клуб „Тракийски скали” и новоизградената геодезическа GNSS мрежа.
На фиг. 11 е представена част от карта на преместванията, определени от интерферограмата за датите 2 април, 28-и ноември 2018 г. (орбита 36 възходяща) наложена върху растер на Google Earth, покриваща зоната на свлачище „Тракийски скали“. Преместванията на земната кора, изчислени на базата на фазовия сигнал след неговото разгъване са цветово кодирани и може да се отбележи, че за период от 10 месеца те варират между -2 до -10 сm. От същото изображение са премахнати онези пиксели от IFI, които имат съответни стойности на кохерентност под 0.3, тъй като се считат за ненадеждни.
Получените крайни резултати са представени в табл. 2. В нея се предоставя информацията, получена от интерферограмата относно движенията на земната повърхност за определиният период по IFI. За тази цел за всяка точка от геодезическата мрежа (виж фиг. 11) се определя пикселът, на който тя съответства. Важно е да се подчертае, че размерът на пиксела на IFI е 14x14 m, докато геодезическата точка е в диапазон от сантиметри. В
ГКЗ 1-2 ' 2020