10
- 1274 бр.;
- точки от работната геодезическа основа (РГО) – 2132 бр.;
- точки за целите на GNSS/нивелацията - 42 648 бр;
- гравиметрични точки – 287 бр;
- Модел на аномалиите Буге за територията на Рила планина с разрешение 1ꞌx1ꞌ, създаден от дигитализирана карта на аномалии Буге в мащаб 1:200 000;
- Модел на топографските корекции за близки (до 300 m) и далечни зони за територията на България с разрешение 1ꞌx 1ꞌ, създаден на база геоложки проучвания на територията на България;
- Глобални геопотенциални модели (EGM 2008, EIGEN-6C4);
3.3. Създаване на базата данни от GNSS и гравиметрични
точки в района на изследването
3.3.1. Данни от GNSS/нивелация
На база дългогодишния опит в класическите измервания с GNSS технологията, от фирма „ЯНКИ“ ООД са извършени прецизни GNSS измервания на територията на Югозападна България. Проведените през 2015 г. от ДЗЗД „Достъпна Рила" и ДЗЗД „Рила Консултанти" в района на Рила планина GNSS кампании, в които участваха и авторите на статията, дават основа за определяне на локалния геоид чрез геометрична връзка между изведените от GNSS определения елипсоидни височини и нормални височини, с тези определени чрез геометрична нивелация. Измерванията са извършени със съвременна двучестотна апаратура за геодезически GNSS измервания и софтуер за анализ и обработка на резултатите от измерванията. В резултат от тези измервания е проучен района в Югозападна България (41º52ꞌ06"N<φ<42º21ꞌ22"N и 23º01ꞌ11"Е<λ<24º01ꞌ05"Е), за който се разполага с необходимата плътност на данните.
Точките са равномерно разпределени на територията за изследване с обща площ 2933 km2 (Фиг. 3). Плътността (гъстотата) на точките е 16 точки/km2. GNSS точките са с датум Геодезическа референтна система 1980 (GRS80) и координатна система WGS 84, всички приведени към епоха 2005 г. Нормалните височини са определени чрез височинна трансформация, използвайки предварително включени в измерванията репери или точки, които имат дефинирани коти. Измерванията не са натоварени с нормални поправки. Определянето на нормалните височини е в Балтийска височинна система. За преминаване от Балтийска височинна система в EVRF2007, всички данни са обработени с BGSTrans програмен продукт за трансформация на данни.
Фиг. 3. Разпределение на точките от GNSS/нивелация в района на изследване – Рила планина
3.3.2. Данни от гравиметрични измервания
За района са извършени и гравиметрични измервания с цел анализ и оценка на оптималния вариант за получаване на локален модел на геоида за изследваната територия.
Гравиметричните рейсове са измерени с относителни статични нетермостатирани гравиметри модели ГAK-7T 388 и ГAK-7T 396. Гравиметрите са еталонирани на калибровъчната линия на БАН през месец август 2015 година.
За изходни точки при извършените гравиметрични измервания са използвани 6 броя точки от Еталонната гравиметрична мрежа на България - Благоевград, Дупница, Самоков, Радуил, Белово, Разлог. Броят на извършените гравиметрични рейсове е 69, като всеки от рейсовете включва не по-малко от 2 контролни точки. Общият брой на измерените гравиметрични точки е 287 (фиг. 4). В Таблица 1 са представени резултати от гравиметричните измервания.
Фиг. 4. Схема на проведените гравиметрични измервания в изследвания район с разграфка на картни листа
М 1 : 50000
Измерванията са извършени по профилен метод с два гравиметъра с цел получаване на свръхизмервания на разликите в силата на тежестта. Във всичките 287 броя гравиметрични точки са проведени и GNSS/нивелачни измервания.
Изравнението на гравиметричните измервания е извършено, като несвръзката при затворените гравиметрични полигони е разхвърляна пропорционално на времето за отделните гравиметрични рейсове (Таблица 2), поради влиянието на дрейфа (изместване на нулата) на гравиметрите върху измерените разлики в силата на тежестта. Резултатите са получени и в двете гравиметрични системи – Потсдамска и IGSN71, като средната квадратна грешка за единица тежест е от порядъка на ±0.04 mGal, а несвръзката при затваряне на гравиметричните рейсове е около 0.15 mGal.
3.3.3. Модел на топографските корекции за близки (до
300m) и далечни зони за територията на
България с разрешение 1ꞌx1ꞌ, създаден на база
геоложки проучвания на територията на
България
За експерименталното изследване се използва модел на топографските корекции за близки (до 300m) и далечни зони (над 300 m) за територията на Рила планина с разрешение 1ꞌx1ꞌ, създаден на база геоложки проучвания на територията на България. За създаване на модела на топографските корекции се използва програмната среда Global Mapper. При извършения анализ на гравиметричните данни се установи,
ГКЗ 1-2 ' 2020