18
на терена, а по-скоро да предостави подробности относно движенията на повърхността за по-големи площи в изследваната област.
Обработката на данните от SAR за създаване на карта на деформациите включва следните стъпки - прецизна съвместна регистрация на двете изображения, използвани в IFI въз основа на орбиталните данни, формиране на интерферограма, филтриране на шума, разгъване на фазата и геокодиране. Най-важната стъпка в този процес е разгъването на фазата, тъй като само след нея информацията, съдържаща се във фазовия сигнал, се преобразува в стойности, отговарящи на премествания на земната повърхност.
3.2. Геодезически проучвания и мониторинг на свлачища
През последните десетилетия Североизточното Черноморие на България беше обект на задълбочени научни изследвания. Изследвания на свлачищата в района на гр. Балчик започнаха през средата на 60-те години на миналия век от Геологическия институт на БАН и Централната лаборатория по висша геодезия, БАН, след което продължиха от Лабораторията по геотехника, а впоследствие от фирма „Геозащита“ [5], [7]. Поради интензивните строителни дейности в крайбрежната зона през последните 20 години и липсата на финансиране за изследвания и поддръжката й, някои от точките на мрежата (стълбове за наблюдение) бяха унищожени. Въпреки това е разработена обширна и всеобхватна методология за геодезически проучвания на свлачища [4], [5]. В нея е подчертано значението на следните въпроси - вид, размер и форма на свлачището; скоростта на преместванията; наличие на стабилни зони в близост до изследвания обект; способността на инструментите да се използват според нужната точност.
Геодезическите мрежи, създадени за изследване на свлачищата, се състоят обикновено от два типа точки - референтни или неподвижни точки, разположени на геологично стабилен терен, и точки за наблюдение (контролни) разположени в свлачищното тяло. За да бъдат постигнати целите на настоящото проучване са необходими геодезически данни от тези два типа точки. Установяване на стабилността на точките, разположени в недеформируема зона става на базата на изследвания със специален софтуер [5]. Едно добро решение е мрежите да са комбинирани – ъгловодължинни и GNSS, но в конкретното изследване са използвани данни от перманентни GNSS мрежи, за които е прието, че в рамките на периода на изследването не са настъпвали деформации. Новите точки на наблюдение са разположени вътре в конкретното свлачище и ще бъдат измерени в няколко периода. Анализът на деформациите в геодезическите мрежи ще бъде направен след третия цикъл на измерване чрез прилагане на подходящ подход.
Основното предимство на измерванията посредством GNSS е фактът, че не се изисква пряка видимост между точките, в които се поставят приемници с висока точност, и по този начин прави тази технология конкурентоспособна на класическите геодезически измервания. Понякога е трудно да се направят измервания на свлачищните процеси в точките от GNSS геодезическата мрежа поради технически причини, напр. наличието на високи дървета води до влошаване и/или липса на GNSS сигнал от спътниците; труднодостъпен терен; опасност от наличието на полуразрушени сгради и съоръжения; административни пречки - частна собственост върху имотите в активната част на свлачището.
4. РЕЗУЛТАТИ И ДИСКУСИЯ
На фиг. 3 e представенa интерферограма на района, получена от изображения от дати 2 април 2018 - 28 ноември 2018, която е една от много обработени интерферограми и съхранени в новосъздаденият архив от IFI.
Фиг. 3. Интерферограма на Варненски и Балчишки свлачищни райони за периода от 02.04.2018-28.11.2018
4.1. Свлачищен циркус „Дългия Яр”
Изследваният район, наречен „Дългия яр“, е свлачищен циркус, който обхваща няколко активни свлачища, чиито граници се припокриват и поради тази причина е трудно да се разграничат. Дори за някои от изследваните свлачища, разположени в този район, вътре в тях може да се локализира друго, по-малко свлачище. Това явление може да се види на фиг. 4. На тази фигура са показани и идентификационните номера на свлачищата, под който са заведени в регистъра на свлачищата, поддържан от МРРБ, както и границите на отделните свлачища, които са показани в различни цветове.
Фиг. 4. Идентификатори от регистъра на МРРБ и граници на изследваните свлачища
Свлачище „Фара“, разположено между село Кранево и туристическия курорт „Панорама", обхваща само ниското стъпало на циркус „Дългия Яр“ и е с идентификационен номер VAR 02.54145-01-17 в регистъра на свлачищата на Република България, То се активира на 13 октомври 2012 г., унищожавайки фара и някои от вилите в неговия район (фиг. 5).
ГКЗ 1-2 ' 2020