14
4. ИЗВОДИ
Направен е обзор и анализ на методите за моделиране на геоида, и на тази основа са систематизирани знания за избор на съвременен метод на GNSS/нивелация за локално моделиране на геоида в планински и високопланински райони.
Разработена е методика и технологична схема с последователни изчисления, която позволява да се създаде локален модел на геоида за територията на Рила планина, чрез метода на GNSS/нивелацията с отчитане на влиянието на гравитационното поле чрез прилагане на аномалия Буге и редукция заради релефа.
Създадени са дигитални модели, в среда на GIS, предполагащи бързина на анализа и съпоставимост на резултатите, при едно бъдещо тяхно използване в практиката. Изградена е методическа и емпирична основа за бъдещи, по-мащабни изследвания при определяне на референтната височинна повърхнина за територията на нашата страна.
Направеното изследване позволява да се дефинира модел на геоида в планински области със силно пресечен релеф с подходяща точност и представителност, който да служи като височинна референтна повърхнина, както и за основа за извеждане на по-прецизни локални модели на геоида.
ЛИТЕРАТУРА
1. Андреев, А. И. Съвременни методи за локално
моделиране на геоида. ВТС, НВУ "В. Левски" Шумен,
2008. 162
2. Андреев, А. Физическа геодезия и гравиметрия.
Университетско издателство „Епископ Константин
Преславски”, Шумен, 2013. 205
3. Андреев, А., К. Кирилова. Локален модел на геоида за
територията на Югозападна България. София. БАН.
Висша геодезия. 2017. 22. 113-121, ISSN 0324-1114
4. Вълев, Г., А. Андреев. Основи за създаването на
локален модел на геоида за територията на
България. Геодезия, картография и земеустройство.
2015 . 1-2. 9-14. ISSNN 0324-1610
5. Господинов, Сл., Е. Пенева, А. Андреев, Г. Михайлов.
Анализ на Държавната гравиметрична мрежа на
Република България, Доклад на работната група по
задача 3.3. Създаване на програма за обновяване и
усъвършенстване на Държавните геодезически
мрежи (Държавна гравиметрична мрежа) към Съвета
по геодезия, картография и кадастър. София. АГКК.
2014
6. Кирилова, К. Анализ и оценка на гравиметричните точки
в района на Югозападна България. Научна
конференция с международно участие МАТТЕХ 2016.
Шумен, Университетско издателство „Епископ
Константин Преславски”, Сборник научни трудове,
Том 2. 190-196., ISSN: 1314 3921
7. Кирилова, К. Изследване на методите за моделиране
на геоида в локални области от територията на
България", Дисертация, Шумен 2018. 73
8. Милев, Г., Е. Михайлов, Х. Цанков, Ст. Димовски.
Систематизация и привеждане на гравиметричните
точки на територията на България в единна система.
Meжд. симп. „Съвременните технологии,
образованието и професионалната практика в
геодезията и свързаните с нея области “.
07-08.11.2013. ГКЗ. 2013, 5-6, 3-8
9. Михайлов, Е., П. Радичев. Гравиметрични измервания
в България за периода от 1926 до 2011 -
Международна научна сесия 2011 на МГУ „Св. Иван
Рилски" 2011, София, България
10. Стрински, Б. Спътникови гравиметрични данни и
използването им за територията на България.
Дисертация- автореферат. Шумен. 2014. 24
11. Цанков, Х., С. Димовски, А. Кисьов, Г. Милев, Е.
Михайлов. Гравиметричен квазигеоид на България
от краен брой точкови маси. Meжд. симп.
„Съвременните технологии, образованието и
професионалната практика в геодезията и
Фиг. 7. Геопотенциални модели, които участват в локалната оценка на точността на модела за територията на изследване. 7А - модел на геоида EGM2008 за изследваната територия с извадка от файла във формат *.gdf; 7Б - модел на геоида EIGEN-6C4 с извадка територия с извадка от файла във формат *.gdf
Фиг. 8. Модел на разликите между геоид GRM_18 и глобалните геопотенциални, които участват в експерименталното изследване.
8А - модел на разликите между геоид GRM_18 и геоид EGM2008 със сечение на изолиниите 0.02 m;
8Б - модел на разликите между геоид GRM_18 и геоид EIGEN-6C4 със сечение на изолиниите 0.02m
ГКЗ 1-2 ' 2020