4
Периодичните приливно-отливни колебания на морското ниво представляват двукратното му повишаване за денонощие на дадено място, последвано от две отдръпвания от сушата. Продължителността на един прилив и съответно отлив е средно 6 часа и 12 минути. Разликата над 6 часа води до промяна във времето на приливите и отливите, които закъсняват с 50 минути всяко следващо денонощие. Обяснението на този процес се дава от теорията на Нютон за приливите. По-големите и близко разположени тела си взаимодействат и по-силно, а притегателната сила се компенсира от центробежната сила. Пълното уравновесяване на двете сили е само в центъра им, а в различните части от повърхността на телата съотношението между притеглящата и центробежната сили е различно и се изразява с равнодействащата им сила, наречена приливообразуваща. Приливно-отливните процеси се наблюдават във всички океани, но поради разлики в характера на бреговата линия и шелфа стойностите на приливите не са еднакви.
3. НЕОБХОДИМОСТТА ОТ ИНФОРМАЦИЯ ЗА
МОРСКОТО НИВО ВЪВ ВОДИТЕ НА АНТАРКТИКА
Антарктида е континентът с най-голямо ледено покритие, като в неговите 14 млн. км2, от които 98% покрити с лед, се съхранява около 90% от сладката вода на Земята – или общ обем на леда – около 24 млн. km3. Средната дебелина на ледниковата покривка е 1720 m, като достига до 4300 m. Според математически изчисления ако ледът на Антарктида хипотетично се разтопи в един момент, нивото на Световния океан ще се повиши със 70 метра. Като се има предвид процента на живеещите в близост до бреговата линия на континентите, и то концентрирани в огромни мегаполиси, можем лесно да си представим каква е опасността от повишаване нивото на океана, дори и това да стане не мигновено, а постепенно във времето.
Според специалисти от NASA's Goddard Space Flight Center в Greenbelt (Maryland), University of South Florida в Tampa и Old Dominion University в Norfolk (Virginia) и по данни на NASA Sea Level Change Portal, морското ниво се е повишило със 7 сm за последните 25 години.
От спътникови данни е установена тенденция за ускоряване на този процес – през 90-те години на миналия век покачването на нивото на океана е било с около 2.5 mm/год., а сега – през 2018 г. е 3.4 mm/год.
Фиг. 2. Динамика на океанското ниво в сm
При запазване на тази тенденция, прогнозите са за повишение с околo до 65-70 сm до 2100 година – твърде обезпокоителни стойности за всички крайбрежни населени места.
4. ИЗБОР НА ТЕХНИЧЕСКО ОСИГУРЯВАНЕ И МОНТАЖ
При изграждане на мареографна станция са възможни три начина за получаване на количествена информация за колебанията на морското ниво. Най-известните съоръжения са познатите класически мареографи, състоящи се от кладенец на брега, свързан като скачен съд с морската вода. В кладенеца е монтиран поплавък, свързан с пишещо съоръжение, което осигурява непрекъснат запис на промяната на нивото в кладенеца. Такъв тип (A.Ott-Kempten, по данни на НИГГГ) са съществуващите в България четири мареографни станции, а именно – Варна, Иракли, Бургас и Ахтопол. От 2013 година, съвместно с тези мареографи, във Варна и Бургас функционират и радарни мареографи, които се монтират над водната повърхност и следят непрекъснато разстоянието между сензора и водната повърхност. Информацията се предава по кабел или безжично и се събира като база данни от стойности, привързани към избрана нула на съоръжението.
Третият вид сензори са на принципа на хидростатичното налягане и се монтират под повърхността на водата (фиг. 3). По предварително избрана подходяща времева схема се записват стойности за височината на водния стълб, от които след определен период може да се изведе стойност на средно морско ниво с достатъчна точност.
Фиг. 3. Принцип на действие на хидростатичен сензор и общ изглед
ГКЗ 1-2 ' 2019