46
След неговата кончина в София през 1944 г., втората му съпруга - чехкинята Ноеми Молнарова - се завръща обратно в Прага. От контактите, които има Невена с нея, се задълбочава интересът на внучката към творчеството и живота на бележития ѝ дядо като творец.
Професията ѝ я отвежда в Българската телевизия, където е режисьор дълги години на предаването „Атлас“. Така има възможност да посети различни географски обекти или интересни кътчета не само в собствената си родина, но и на много места по света. Невена Христова е човек, който като своите предци, пази най-силно чувството си на безкрайна любов към България. Знаем, че баща ѝ – блестящ учен, който завършва в Лайпциг с отличие и става доктор в наука, където дори трудно се завършва, отказва предложената му научна кариера в Германия, за да се завърне в родината си и да развива наука тук. А Кирил Христов – нейният дядо, преодолява дълбоката обида, нанесена му от негови колеги по перо и пратила го за дълги години в изгнание, и се завръща на родна земя, където прекарва последните години от живота си.
Предаването, в което Невена Христова работи най-дълго и което ѝ носи и международно признание като режисьор, е любимото и до ден-днешен на малки и големи -„Лека нощ деца“. Тя винаги е твърдяла, че творейки за децата, авторът носи най-голямата отговорност като такъв. В това предаване тя не само посвещава голяма част от енергията си, но вгражда и своята любов към милионите широко отворени наивни и едновременно толкова умни очи, вторачени в екрана.
Водена от дълбокото си преклонение към дядо си и баща си, през целия си живот се стреми те да не останат в забвение. Създава фондация с нестопанска цел на тяхно име. Дарява голяма част от архива на Кирил Христов на единственото училище в България, в гр. Стара Загора, носещо неговото име, и на Националния литературен музей. Научният архив на академик Владимир Христов тя дарява на Българската академия на науките. Прави свой литературен салон на името на Кирил Христов, където в уютна и задушевна атмосфера се провеждат творчески вечери с участието на писатели, артисти, творци от широки сфери на културата. За да допълни образа на учения и преподавателя Владимир Христов, дъщеря му се среща с негови колеги, студенти, специализанти. Присъства на научни конференции, организирани в негова памет.
В мен още звучат думите ѝ, че тя никога и по никакъв повод не е търсила материална облага от огромното наследство – научно и литературно творчество, което притежава. Съкровеното ѝ желание беше да напише книга за своите дядо и баща – да ги представи като хора, преминали в живота със своите човешки достижения и своите човешки слабости, дълг, който тя изпълни с достойнство. Тази книга („Рими и формули”) е факт.
Половин година след като книгата излезе, Невена Христова се присъедини към любимите си предци. Вечна ѝ памет!
Яна Червенова
АКТУАЛИЗИРАНИ ИЗИСКВАНИЯ КЪМ МАТЕРИАЛИТЕ ЗА ПУБЛИКУВАНЕ В СПИСАНИЕ „ГЕОДЕЗИЯ, КАРТОГРАФИЯ, ЗЕМЕУСТРОЙСТВО” – 2019 Г.
1. ОБЕМ – до 10 стандартни компютърни страници
2. РАЗМЕРИ НА СТРАНИЦИТЕ (MARGINS):
Тop (отгоре) 2,5 сm; Bottom (отдолу) 2,5 сm; Left (отляво) 2,5 сm; Right (отдясно) 2,5 сm.
3. ПРОГРАМА - WORD ЗА WINDOWS (ЗАДЪЛЖИТЕЛНО!)
4. ШРИФТ - Times New Roman или Arial
5. Материалите се изпращат по електронна поща или се предоставят на CD или USB стик
6. Да се използва ДЕСЕТИЧНА НОМЕРАЦИЯ
7. ЗАГЛАВИЕ НА СТАТИЯТА – с главни букви 12 pt, болд, центрирано. Преводът на заглавието на статията на английски се дава накрая на статията
7.1. Името и фамилията на авторите, техните научни степени, длъжности и месторабота, евентуално град, се изписват под заглавието с малки букви, болд, центрирано
8. Подзаглавията в статията се изписват с главни, а допълнителните подзаглавия с малки букви (12 pt), болд (нормално) и започват от началото на реда
9. Под имената на авторите задължително следва:
● кратко SUMMARY (без табулатор) с ключови думи (болд), а под него
● РЕЗЮМЕ (с табулатор) на български език с ключови думи (болд).
10. ЛИТЕРАТУРА (главни букви, не италик, болд). Използваната литература се дава в края на статията. Подрежда се по азбучен ред на фамилията на първия автор, с инверсия, а след това имената на следващите съавтори без инверсия, първо се изреждат авторите на кирилица, а след това авторите на латиница, като се дава пълно библиографско описание в съответствие с установените изисквания:
- за книги: автор, заглавие, място на издаване, издателство, година, брой страници на книгата; пример:
5. Стоилов, Г. Наръчник на геодезиста. София, Техника, 198, 135
- за статии: автор, заглавие, име на списанието, година, брой, страници от - до; пример:
1. Драганов, Б., Н. Асенов, В. Кирилов. Трасиране от свободно избрана станция. Геодезия, картография, земеустройство. 2014, 2, 12-15
2. Николов, Б. . . .
В текста в средни скоби се поставя номерът на цитирания източник от литературата.
11. Под използваната литература да се помести пълният адрес на автора, телефон и е-mail адрес
12. Допълнително графичните материали - фигури (чертежи, схеми, графики, таблици, фотографии) е желателно да се представят и отделно от текста.
Растерните изображения да са минимум 225dpi (препоръчително 300dpi.). Цветовото пространство да бъде от типа CMYK пригоден за цветен печат.
Пояснителният текст към изображението (фигурите) по избор се дава :
- като легенда, като се поставят съответни номера в изображението;
- със стрелка, като се извежда от мястото на изображението и се изписва извън него.
- или се надписва с ясен шрифт(не болд, не италик) в полето на изображението.
13. Текст под фигурите – нормално, не болд.
14. Имената на рецензентите (не болд) – дават се след литературата.
Неясни текстове, фигури и графики не се приемат. Добре е за ориентация да се види оформянето на някои от последните броеве на списанието.
ГКЗ 1-2 ' 2019