се стигне до извода, че те са били „цивилизация на дясното полукълбо”, където интуицията е била основен начин на познание. Общуването между хората се е осъществявало с предаване на образи, а езикът отсъствал. Мозъкът им е можел да създава особени резонансни ефекти със света на тънката материя, източник на съзидателна енергия. С помощта на непозната за нас психична енергия, те са можели да създават материални ценности и високи технологии. Много учени и мъдреци изтъкват, че на това може да се научи всеки съвременен човек и да възстанови в някаква степен това изгубено умение. Именно това трябва да бъде и главната цел на обществото ни и в частност на образованието. „Сега вече няма съмнение, че много от представителите на отминалите цивилизации са можели да се възползват от възможностите на Единното информационно поле, а мозъкът им е съдържал най-различни програми за дистанционно взаимодействие с Единното семантично съзнание”. Човешката цивилизация, след като е била лишена от възможностите на атлантите, е могла да оцелее благодарение на езика и съзнанието. Това е компенсационен дар на природата, който обезпечава оцеляването на човечеството. Ние сме класическа „цивилизация на лявото полукълбо”, нашият разум създава езика и културата, наш девиз по етика и морал е формулата „не против здравия разум”[7].
В интервюто на известния учен Ю. А. Фомин, на въпроса: „Как си представяте свръхчовека на XXI век?” – ученият отговаря: „Проблемът е в начина за получаване на информация от човека. При вербалните взаимоотношения можем да възприемаме само 500 бита информация за секунда. Една буква от азбуката е равна на 5 бита. А мозъкът възприема четири милиарда бита в секунда. По-рано хората са можели да общуват един с друг на ниво чувства, но после загрубели и изцяло преминали на вербални отношения. И досега някои племена, намиращи се на „първобитна“ степен на развитие, възприемат много неща на ниво чувства, интуиция. Например една добра майка, независимо от всичко, чувства, че детето ѝ е в беда, дори ако то е далече от нея. Ю. А. Фомин казва: „Не предполагам, а знам това със сигурност, че човекът на бъдещето ще се откаже от езиковата обмяна на информация и ще стане частица от общия мозък. Всеки от раждането си ще притежава знанията, с които разполага човечеството. Човекът ще има съвсем други взаимоотношения и със собствения си организъм. Той ще може да му въздейства в нужната посока, започвайки от самоизцелението си и завършвайки със самоунищожението си. Но главното е, че ще се измени съзнанието му”.
За целите на усъвършенстването на образователната система от изключителна важност е да се знае какви в действителност са каналите за постъпване на информация в мозъка. В резултат на многобройни експерименти и научни изследвания в своя труд А. В. Бобров (както и много други учени) твърдят, че в основата на механизма на съзнанието лежат полевите информационни взаимодействия и че дейността на човека в голяма степен зависи от спиновото състояние на молекулите, влизащи в състава на всяка клетка. „Всяка клетка създава свое торсионно поле и е подложена на въздействието на външно торсионно поле… При въздействието на външни торсионни полета, в клетките на мозъка се формират спинови структури, които извикват в съзнанието съответни образи и усещания“ [7].
Д-р физ.-мат.н. Л. В. Петрова изтъква, че психичната енергия оказва изключително мощно въздействие върху физическите процеси, върху съдбата на отделния човек и че с помощта на торсионните полета може да се обясни всеки проблем, свързан с психичната енергия. Самата психична енергия се изследва като реално съществуващо енергийно поле. Обменът на думи, на мисли – това е обмен на мощен заряд от енергия. А всеки човек е клетка от човечеството. Положителните и отрицателните мисли и енергии на всеки отделен индивид неизбежно се отразяват върху всички хора и върху всичко във Вселената. Научните постижения категорично доказват, че „нашите мисли и чувства са торсиони, тъй като материята на мислите и чувствата е елемент от торсионните полета. „Уравненията, описващи мисълта, са нелинейни. А това означава, че мисълта може да влияе сама на себе си, тоест представлява самоорганизираща се структура, която има самостоятелен живот” [4]. Колко е важно за всеки човек да знае и винаги да помни това! Именно този извод трябва да бъде основополагащ за цялото общество и в частност да е ръководещ за цялата образователна система. Изключително важно е образованието да способства за духовното израстване на младите хора, да формира още през детските им години навика да контролират чистотата на мислите си, тъй като те са материални и притежават голяма енергия. Духовното израстване е преди всичко процес на себеосъзнаване на човека и надникване отвъд границите на материалната действителност. Истината обаче е, че понастоящем хората, като цяло, твърде лекомислено се отнасят към контролирането на своите мисли. Нещо повече, една от основните причини за проблемите в съвременното общество, и в частност в образователната система е, че голяма част от хората едно мислят, второ говорят и съвсем друго правят. Науката и образованието на бъдещето трябва да учат младите хора да осъществяват постоянен самоконтрол (да обръщат много по-сериозно внимание на чистотата на думите и мислите си) като си дават ясната сметка, че те са част от общото информационно поле и се материализират (т. е. мислите се явяват своеобразен калъп на всичко в материалния свят).
5. ЗАКЛЮЧЕНИЕ
Днес техническата революция диктува във все по-голяма степен условията на живот в глобализиращия се съвременен свят. В резултат на това, като основна цел на висшето техническо образование се посочва формирането у студентите на определени тясно специализирани технически теоретични знания и практически умения. В името на бъдещето, обаче, би следвало да се предявяват далеч по-високи изисквания. Така например, основните педагогически принципи за обективност, научност и съвременност по отношение на информацията не са изпълнени на подобаващо ниво в образователната система. Те диктуват, че освен необходимостта от придобиване на технически познания и умения, е изключително важно издигането на далеч по-високо ниво на духовно-нравственото израстване на днешните студенти. Всичко казано за същността на информацията и начините за нейното възприемане от човека поражда нужда от изменение и усъвършенстване на парадигмата и на генералните цели на цялата образователна система. Оптимизацията би следвало да обхване както съдържанието, така и методиката на обучението. Само така може да се достигне така нареченото „изпреварващо“ образование, което да се характеризира с иновационния си и прогностичен характер, и да дава сигурност за бъдещето на цивилизацията ни. За целта е повече от необходимо не само в образователната система, но и в цялото общество да се утвърди разбирането, че именно степента на духовното израстване предопределя бъдещето на човечеството и всичко в живота (в това число и способността за креативно мислене и получаване на пълен достъп до научно-технически знания от информационното поле на Вселената). Важно е постигането на по-високо ниво на духовност на всеки конкретен човек (и в частност студент), защото чистотата и възвишеността на мислите, чувствата и преживяванията на
40
ГКЗ 1-2 ' 2019