Редица водещи учените са на мнение, че околоземното пространство е също слоесто. Благодарение на хелиометричните изследвания вече се знае, че Земята е жива същност. В своите научни трудове д-р т.н. В. Д. Плъйкин разглежда планетата Земя като жив организъм, който представлява система от различни материални светове (слоеве), обединени от информационния слой и управлявани от слоя на съзнанието на планетата. А информационният слой на Земята съдържа както цялата информация за нашата планета, така и информация за всеки отделен човек на нея. Този слой обезпечава информационния обмен на Земята с Вселената и информационния обмен на Земята с всеки човек, който я населява. Слоят съзнание представлява информационно-енергетична сфера, създадена от съвкупното взаимодействие на съзнанието на всички същества на Земята [7].
От изключителна важност са думите на проф. В. Н. Волченко, който заявява, че „Тънкият свят може да е многослоен, при което горните слоеве имат по-фина „енергетична” (а по наше разбиране информационна) структура. В същото време финият свят съдържа набор от своеобразни образцови информационни матрици, по които се реализира изграждането на материалния свят. Реалността на тънкия свят е доказана от учени от различни страни с квалифицирани изследвания на феномените на съзнанието в психофизиката и квантовата механика. От друга страна, финият свят, като свят на чистото съзнание, съдържа в себе си информация за всичко материално…“ [2].
Единното информационно поле на Вселената има космическо измерение, то съдържа информация, характерна не само за Вселената като цяло, но и информация на всички нива, в това число и на информационното ниво на човешкото съществуване. Единното информационно поле съхранява в себе си холограмите на всеки човек, с неговия свят от чувства и мисли [7]. Отдавна е установено, че материалният носител на информацията във физическия свят са електромагнитните вълни. Електромагнитният спектър представлява своеобразен език, чрез който се осъществява предаването и приемането на информацията между физическите системи, в това число и живите организми. Оттук следва, че в процеса на опознаване на света чрез сетивните си органи, човек приема и разшифрова информацията, закодирана в електромагнитното излъчване. Нашето зрение, слух, обоняние, вкус и осезание функционират на ниво атоми с помощта на електромагнитното поле. А материален носител на информацията в Тънкия свят са торсионните полета или торсионните вълни. Именно те са в основата на такива феномени, като интуицията, телепатията, предчувствията и т. н. Торсионните полета се явяват носители на съзнанието [7].
Още през 1990 г. известният авторитет в космологията А. Д. Линде в книгата си „Физика на елементарните частици и инфлационна космология” казва, че нашите представи за съзнанието трябва да претърпят съществени изменения и посочва: „Не е ли възможно съзнанието, както и пространство-времето, да има свои собствени степени на свобода, без отчитането на които описанието на Вселената е принципно непълно? Няма ли да се окаже, че изучаването на Вселената и изучаването на съзнанието са неразривно свързани едно с друго? Няма ли следващият етап да бъде развитието на единен подход към целия наш свят, включително и към вътрешния свят на човека?”. Изключително важен за разглежданата тема е изводът, че според съвременните научни представи Съзнанието трябва да се разбира като висша форма на развитие на информацията, като творяща информация, като връзката „информация-съзнание” се разбира като също така фундаменталното проявление на Вселената, каквото е и „енергията-материя” [2].
При разглеждането на природата на съзнанието чрез специфичните проявления на торсионните полета като материални обекти, става очевидно, че съзнанието само по себе си представлява материален обект [7]. От физична гледна точка съзнанието представлява особена форма на полева (торсионна) материя [1]. Съзнанието и материята се оказват неразривни същности на ниво торсионни полета и става очевидно, че съзнанието се явява посредник, обединяващ от една страна всички полета, целия материален свят, а от друга – всички нива на Тънкия свят. Идеята на Питагор от древността за монадата като своеобразен „микрокентавър” на съзнанието и материята, т.е. идеята за неразривността на съзнанието и материята чак след две хилядолетия намери своето научно потвърждение [7].
С проблемите за същността на съзнанието понастоящем се занимават много учени и според тях физическата реалност на съзнанието вече не предизвиква никакво съмнение. За изясняването на връзката между информационното поле и образованието е необходимо да се потърси отговор на въпроса: „Как информацията постъпва в нашия мозък?“
4. НАЧИНИ, ПО КОИТО ЧОВЕК ПОЛУЧАВА ИНФОРМАЦИЯ
Има два начина на постъпване на информацията в мозъка според проф. В. В. Налимов. Те се определят съответно от рефлексното и от континуалното мислене. В първия случай човек получава информацията чрез думи и мисли с думи (и понякога ги преобразува в образи). Този начин на предаване на информация се нарича вербален и притежава малък информационен капацитет и изисква активно участие на мозъчните структури при разшифроването, преработването и допълването на приетата информация. Той не може да съществува без езика. Незнанието на даден език прави получаваната информация безполезна за създаването на образи. При втория начин (континуалното съзнание) мисленето се осъществява с образи, а не с думи. Образното мислене се характеризира с постъпването на голямо количество информация в мозъка за единица време, което е несравнимо с вербалното мислене. От образното мислене може да се възползва и човекът, и животните. Но за съжаление в нашата цивилизация се е развило вербалното (изразено с думи), логическо мислене на човека, и е станало основно за него. И тъй като логическото и абстрактното мислене се намират под контрола на лявото полукълбо, то е станало водещо за човека. А за емоциите и образното мислене отговаря дясното полукълбо на главния мозък. Постепенно дясното полукълбо на съвременния човек се оказало в подчинено положение (като отначало това е станало предимно при мъжете, а след това и все по-често - и при жените). И така, големият проблем е, че съвременните хора започват да живеят по-малко с емоциите и повече с логиката [7]. Казано съвсем накратко, това е лошо и възпрепятства еволюционното развитие на човека. Животните и дори растенията, притежават по-добър начин за получаване на информация, който е недостъпен за съвременния човек, който се гордее, че е „венец на природата”. Този начин е методът на прякото получаване на информация, основаващо се на образното мислене, на работата на дясното, емоционалното полукълбо на главния мозък. Представителите на древните човешки цивилизации са притежавали в пълна степен способността за образно мислене. Анализът на описанието на живота на атлантите, направен от проф. д-р мед. н. Е. М.Каструбин, позволява да
39
ГКЗ 1-2 ' 2019