като обективно свойство на материята. Дори и най-беглият поглед към истинската същност на информацията би показал колко трагични и унищожителни са последствията от едно такова разбиране за духовно-нравственото възпитание и израстване на хората (и особено за подрастващите). Един по-обстоен анализ и коректното коригиране на това определение биха допринесли много за правилното разбиране на разглежданата тема. И така за изясняването на същността на информацията и връзката ѝ с образованието е необходимо да бъдат анализирани последните научни постижения в това направление.
На 26.11.1997 г. в Москва се провежда заседание на Шестия международен форум по информатика (МФИ-97), организиран от Международната академия по информатика, под патронажа на ООН. От трибуната на този висок форум академик Е. В. Евреинов в своя интересен доклад казва: „Информацията, като научна категория, е въведена в порядъка на първично понятие, което, наред с понятията „материя” и „енергия”, не подлежи на определение. Удивителното свойство на информацията е да не намалява от това, че се употребява, а обратно, да се размножава… В информациологията се полага фундаментът на една бъдеща наука, построена на принципи, които коренно я отличават от класическата” [5]. Това значимо изказване на видния учен хвърля нова светлина върху информационната картина на света и нейното влияние върху всеки човек. Академик Евреинов пояснява в доклада си, че всички процеси във Вселената са проникнати от информацията и са подчинени на два фундаментални закона: хомеостазата и блоковия принцип на строеж на всички процеси на управление (от клетката до социума) [7].
От фундаментална важност е и новото научно схващане, че човешкият организъм (подобно на активните системи за дистанционно изследване) представлява приемник и анализатор на различни информационни потоци от обкръжаващия го свят и освен това - и самият човек е източник и носител на информация. В потвърждение на тази теза, могат да се цитират думите на великия учен и експериментатор д-р мат. н. В. П. Казначеев (член на РАМН, РАЕН): „В клетките на живото вещество заедно с материята съществува и друга форма на живот и тази форма е полева! Полевата форма на живот е такава организация на материално-енергетичните потоци, при която се извършва съхранение и натрупване на информацията на ниво микрочастици, микрополета. Такъв полеви концентрат може да възпроизвежда, съхранява и увеличава информацията, свързан е с другите материални тела като активно образувание, което е способно да се вписва в други образувания и да въздейства върху тях и околното пространство” [3].
Думата „информация” е известна още от времето на Аристотел, но едва в края на миналия век учените доказаха, че коренът „форма” на тази дума съвсем не е случаен. След толкова много време бе направен скок в разбирането за формата като чисто геометрично понятие до информацията, която дава пълно описание на един предмет, като включва не само външния му вид, но и вътрешното му устройство.
Въпреки че в научните среди вече е ясно, че информацията трябва да се разглежда като първично понятие, което не подлежи на определение, учените непрестанно правят опити да доизяснят неговата дълбока същност. Според проф. В. Н. Волченко, информацията по съдържание е структурно-смисловото разнообразие на света, метрично тя е мярката за даденото разнообразие, която се реализира в проявен, непроявен и отразен вид [2]. А едно по-обширно определение на информацията дава проф. Г. Н. Дулнев е своята статия „Информацията - фундаментална същност на природата”. Той казва, че информацията е мярка за изменение във времето и пространството на структурното разнообразие на системите. В своите научни трудове А. А. Силин, изтъква, че информацията е такава фундаментална същност на съществуването, каквито са пространство-времето и енергията [6].
Може да се обобщи, че последните научни постижения разкриват съвсем категорично, че информацията е универсално свойство на предметите, явленията и процесите, което се изразява в способността да се възприема вътрешното състояние и въздействие на заобикалящата среда, да се преобразуват получените сведения и да се предават резултатите от обработката им на други предмети, явления и процеси. Още по-значимо е откритието, че от информацията са пронизани всички материални обекти и процеси и, че всички живи същества (от момента на раждането си и до края на земното си съществуване) са породени и се намират в информационно поле, което им въздейства постоянно и непрекъснато. Животът на Земята би бил невъзможен, ако живите същества не улавяха информацията, която постъпва от обкръжаващата ги среда, ако не умееха да я преработват и да я обменят с другите живи същества. А цялото ни заобикалящо пространство образува единно информационно поле“ [7]. Още през април 1982 г. академик М .А. Марков пояснява, че: „Информационното поле на Вселената е слоесто и по структура напомня матрьошка, при това всеки слой е свързан йерархически с по-високите слоеве чак до Абсолюта и освен банка за информация, то представлява и регулатор на съдбата на хората и човечеството”. Проф. З. Рейдак обяснява, че „информационното поле на Вселената е жива система, способна да получава информация, да я съхранява, да се учи от получената по-рано информация, да създава нова информация в себе си и да дава по своя воля разпореждания за материално движение и действие“ [4].
3. ВРЪЗКАТА МЕЖДУ СЪЗНАНИЕТО И ИНФОРМАЦИЯТА
За обяснението на връзката, която съществува между съзнанието и информацията, трябва да се подчертае, че са получени точните математически описания на всичките седем нива на реалността - фиг.1 [7]. „Обективно съществуващият Свят не се изчерпва със света на емпиричната материална действителност - вещественият свят, възприеман от човешките сетивни органи. Съществува друга реалност, с друга форма на битие, лежаща извън областта на съществуване на материалния свят, а именно - Свят на висшата реалност. Физическият свят, в който живеем, е вторичен, производен и се явява един вид „сянка" на Света на висшата реалност. Светът на висшата реалност е безкраен, вечен и неизменен. В него отсъстват категории като пространство, време, движение, еволюция, раждане и смърт. Универсумът, т.е. Светът, включващ в себе си Света на висшата реалност и Света на материалната действителност, е отворена система. В основата на Универсума лежи някакво външно спрямо него, всеобемащо Първоначало – Абсолют“.
Фиг. 1. Седемте нива на реалността
38
ГКЗ 1-2 ' 2019