А) Проектна височина на летене;
Б) Процентно застъпване между съседните снимки в надлъжно и напречно направление;
В) Стойността на пространствената разделителна способност.
Тези три параметъра зависят от необходимата точност на крайния продукт, а именно от изискваната точност за кадастрална карта. Съгласно [7] Наредба № РД-02-20-5 от 15 декември 2016 г. за съдържанието, създаването и поддържането на кадастралната карта и кадастралните регистри чл.18, ал.4 и 5 допустимите стойности на ΔS (грешката в абсолютно положение на подробна точка) и ∂S (грешката в разстоянието между две подробни точки) за урбанизирани територии са ΔS <= 30 сm и ∂S <= 20 cm и за неурбанизирани територии ΔS <= 60 сm и ∂S <= 40 cm, когато координатите на точките в кадастралната карта са определени чрез геодезически измервания.
Г) Брой на полетите. Сред най-големите недостатъци на безпилотните летателни апарати е ограниченото време на полета, което обикновено е около 20-25 мин. Поради тази причина при заснемането на по-големи територии е необходимо да се предвиди необходимият брой допълнителни заредени батерии, подходящи места за излитане и кацане и т. н.
3.4. Маркиране на опорни и наземни контролни точки
Изборът на броя и вида на необходимите опорните точки зависи предимно от използваните методи за построяване на фототриангулацията [3], [6]. Изборът на контролните точки се извършва върху плана на летене, като е необходимо да се съобрази техният оптимален брой в съответствие с изискването да попадат в зоната на напречно застъпване между ивиците [11].
Съгласно [7] Наредба №РД-02-20-5 от 15 декември 2016 г. за съдържанието, създаването и поддържането на кадастралната карта и кадастралните регистри, основен етап от изработването на кадастрална карта и кадастрални регистри е създаването на работна геодезическа основа (РГО), която трябва да отговаря на нормативно заложени изисквания за дължина на визурите, гъстота на точките и точност в планово и височинно положение. Координатното определяне на точките от РГО може да бъде извършено чрез ъглово–дължинни измервания или GNSS технологии.
Именно част от тези точки е подходящо да бъдат използвани като наземни контролни точки за целите на фотограметричното заснемане. Това позволява значителното увеличаване на броя на опорните точки, което от своя страна ще доведе до повишаване на точността при фотограметричната обработка на изображенията. За постигане на висока геометрична точност и точно ориентиране е необходим съответният минимум контролни точки, които да бъдат равномерно разпределени по обекта, подобно на примера от фиг. 1.
Фиг.1. Контролни точки
Наземните контролни точки трябва да бъдат маркирани с подходящо изработени марки, съгласно Наредба № РД-02-20-16 от 5 август 2011г. за планирането, изпълнението, контролирането и приемането на аерозаснемане и на резултатите от различни дистанционни методи за сканиране и интерпретиране на земната повърхност [8]. На фиг. 2 са представени три вида марки, които са нормативно заложени. В [10] е засегната и пряката зависимост между размера на пиксела и размера на маркировъчния знак за обозначаване на контролните наземни точки.
Фиг. 2. Сигнали (марки)
3.5. Въздушно фотограметрично заснемане
Самото заснемане на територията, за която се изработва кадастрална карта, се осъществява като се спазват редица изисквания и се имат предвид разгледаните по-горе особености. В резултат на заснемането, наред с изображенията се получава и следната информация за:
А) Действителната траектория на полетите;
Б) Броя на направените цифрови снимки;
В) Времето на заснемане за всеки един полет;
Г) Дължината на всеки един полет;
Д) Покритата площ на всеки един полет.
3.6. Калибриране
За извършване на оптимално калибриране на снимките е необходимо да се отчетат в максимална степен както параметрите на полета, качествата на цифровите камери и изображенията, така и видът на използвания софтуер и начините на построяване на фотограметричните мрежи и модели. В [4] са разгледани различни методи за калибриране, чрез които може да се повиши точността на фотограметричните модели.
3.7. Обработка на резултатите от въздушното
фотограметрично заснемане
За цифровата обработка на изображенията е необходимо да се подбере подходящ софтуер в зависимост от финансовите възможности (Agisoft PhotoScan, Photomodeler, Pix4Dmapper, Autodesk 123D Catch, Phidias, Photo3D, 3D Builder Pro и др.). Обработката на резултатите от заснемането преминава през следните етапи:
А) Подреждане на снимките, получени в резултат на изпълнение на плана на летене;
Б) Автоматично избиране и измерване на свързващите точки;
В) Определяне на елементите на външно ориентиране на получените аерофотоснимки. За да отговаря ортотрансформираното изображение по точност на нормативните изисквания за създаване на кадастрална
35
ГКЗ 1-2 ' 2019