12
Трябва да се отбележи още, че точно и обективно сравнение между изложените резултати и официалната статистика на ИАГ, която се актуализира ежегодно, трудно може да се направи. Причината е, че данните за всяко горско стопанство се актуализират на всеки 10 години, но не едновременно за всички стопанства. Така тези данни са с различна степен на актуалност за различните стопанства.
6. ЗАКЛЮЧЕНИЕ
Резултатите от компютърно подпомогнатата интерпретация и анализа на разновременни спътникови изображения по проекта на ЕС "КОРИНЕ– земно покритие" позволяват обективно проследяване на промените в горските територии на България. Анализът на тези резултати води до следните изводи:
1. На фона на увеличаването на общата залесена площ в Европа, в България за разглеждания 28-годишен период преобладава процесът на обезлесяване. Мащабите на този процес са още по-големи, тъй като по методиката "КОРИНЕ –земно покритие" се картографират промените с площ над 5 ha.
2. Независимо че за периода 1990–2000 г. балансът е положителен и възстановяването доминира над обезлесяването, при променената методика на проекта "КОРИНЕ – земно покритие" и установяването на голям брой нерегламентирани сечи за периода 2000 – 2018 г., общият баланс е отрицателен.
3. От трите класа гори само този на иглолистните гори има отрицателен баланс и за четирите части на разглеждания 28-годишен период. Това може да се обясни с:
• липсата на издънково възобновяване в тези гори и намалялото по площ залесяване с иглолистни дървесни видове през целия период (1990 – 2018 г.);
• конюнктурата на пазара и голямото търсене на едра строителна дървесина през втората и третата част от периода (2000 – 2006 г. и 2000 – 2012 г.);
• тежки увреждания от абиотични фактори (2015–2016 г.), последвани от масивни атаки на корояд (2015–2018 г.) през последната част от периода – 2012 – 2018 г.
4. При широколистните гори за обезлесяването допринасят:
• нерегламентираните сечи в близост до населени места, които се извършват в търсене на дърва за огрев;
• умишлените пожари, тъй като кората на широколистните дървета само обгаря, а качеството на дървесината не спада;
• производството на дървени въглища, което води и до друга вредна за околната среда последица – отделяне на вредни емисии във въздуха и др.
5. В процеса на възстановяване, който е най-силно изразен в широколистните гори, най-голям дял има превръщането на издънкови насаждения във високостъблени, залесяването на пожарища, ветровали и др., самозалесяването на незалесени територии, преоценката на иглолистните култури и насаждения с ниска производителност и трансформирането на част от иглолистните гори в широколистни. Това явление, както в повечето европейски страни, така и у нас, често се наблюдава върху изоставени селскостопански площи, намиращи се в непосредствена близост до гори.
ЛИТЕРАТУРА
1. Богданов, К. Многофункционално лесоустройство основа
за регулиране и устойчиво развитие. 2002. ЛТУ, София.
408 стр.
2. Kosztra B., Büttner G., Hazeu G., Arnold S. 2017. Updated
CLC illustrated nomenclature guidelines. Wien. 124 p.
3. https://www.esa.int/Our_Activities/Observing_the_Earth/
Copernicus/Overview
4. http://www.esa.int/Our_Activities/Observing_the_Earth/
Copernicus/Sentinel-2
5. http://www.iag.bg/docs/lang/1/cat/4/index
6. http://www.iag.bg/docs/lang/1/cat/6/index.
Рецензент: проф. д-р инж. Борислав Маринов
Адреси на авторите:
Доц. д-р инж. Радка Колева, Лесотехнически университет, гр. София-1756, бул."Климент Охридски" №10, 02 91 907/378, [email protected]
Проф. д-р инж. Юлин Тепелиев, Лесотехнически университет, гр. София-1756, бул."Климент Охридски" №10, 02 91 907/375, [email protected]
Гл. ас. Венцеслав Димитров, ИКИТ–БАН, гр. София-1113, ул. "Акад. Георги Бончев", бл. 1, [email protected]
ГКЗ 1-2 ' 2019