ГКЗ 1-2 ' 2017
43
взаимоотношенията им, за архитектурата на домовете в района на Странджа, Източна Стара планина и Шуменския край, за османската администрация с присъщата й корупция, неефективност, произвол и насилия над местното население, както и много етнографски описания за бита, облеклото, нравите и обичаите на населението по тези земи.
За нас, като инженери, е интересно, че Бошкович включва и впечатленията си върху интересната самобитна (предвъзрожденска) архитектура на странджанските двуетажни къщи. Те са били с оригинална вътрешна архитектура – с преход от стая в стая, започвайки от уличната фасада навътре към задния двор, с твърде големи по площ стаи, без никакви мебели вътре, където се е спало направо върху подовете и пр. Вратите на помещенията в къщите са били поставени една зад друга в ос, а входът се намирал на предната къса страна. Това амфиладно решение (архитектурен термин, свързан с подреждането на вратите) има паралели само във вътрешното разпределение на изчезналите т.нар. уземни къщи. Уземната къща е жилище, вкопано в земята, с издигащ се над земята покрив. Тези къщи са били разпространени предимно в Дунавската равнина и Източна Стара планина и са наричани по различен начин в различните райони на България: уземки, бордеи, бордели, зимници, землянки, куптори и др.
Странджанска възрожденска къща от: http://www.forum.bgjourney.com/viewtopic.php?f=11&t=363
Годината 1762 за нас, като българи и народ, е свързана с написването на „История славянобългарска” от Паисий Хилендарски. И днес много историци считат XVIII-ти век за „тъмния” век на Балканите. По това време могъщата Османска империя е в период на отстъпление, нейните територии са намалявали постепенно, но се е развивала добре търговията й с европейските държави, в т.ч. с италианските републики и Дубровник.
Подробности за научните приноси в областта на геонауките са дадени и преведени в специален сборник „Руджер Бошкович и геонауките” [3], посветен на разработките и научните открития, направени от него преди повече от 250 години в областта на геонауките. Сборникът е подготвен и издаден от Геодезическия факултет на Загребския университет, Държавната геодезическа управа на Република Хърватска и Хърватската камара на правоспособните инженери по геодезия. Сборникът представлява луксозно издание, двуезично – на хърватски и английски, в което са подбрани и представени в оригиналния им вид, чрез фотокопия от оригиналните им издания, страници от публикациите на Руджер Бошкович. Редактор на изданието е известният хърватски картограф и геодезист проф. д-р Миленко Лапен, автор на 900 статии, доклади, книги и издадени лекции.
Корицата и част от книгата „Руджер Бошкович и геонауките” [3]
Срещата на жените-геодезистки и гостите – съпруги и майки на колеги-геодезисти, продължи с интересен разговор и професионален дебат по последните промени в Закона за кадастъра и имотния регистър, нормалното и навременно финансиране на дейностите по кадастъра у нас, новите ръководители на АГКК и СГКК и др.
Декемврийската среща-разговор на жените от СГЗБ беше изключително приятна, полезна и сърдечна. Тя за пореден път укрепи добрите ни колегиални взаимоотношения в една непринудена и наистина приятелска обстановка. За следващата среща беше предложено да се обсъдят любимите занимания и хобитата като средство, което ни помага да поддържаме оптимизма, да почиваме, да се чувстваме радостни и удовлетворени.
Каним най-любезно и официално всички колеги да идват на тези наши мили срещи и вярваме, че има защо!
ЛИТЕРАТУРА
1. Zupan R., Posloncec-Petric V., Franges St. Maps in
Hydrotechnical Expert Opinions by Ruder Boskovic, \
pp. 297-313. In: Lapaine M., Ruder Boskovic and the
geosciences, Geodetski fakultet Sveucilista u Zagrebu,
Drzavna gedetska uprava, Hrvatska komora ovlastenih
inzenjera geodezije, Zagreb, 2016.
2. Бошкович Р. Й., Дневник на едно пътуване,
Превод и бележки М. Тодорова, Изд. на ОФ, 1975,
стр.119.
3. Lapaine M., Ruder Boskovic and the geosciences,
Geodetski fakultet Sveucilista u Zagrebu, Drzavna
gedetska uprava, Hrvatska komora ovlastenih inzenjera
geodezije, Zagreb, 2016, pp.363.
4. Вълев Г. Руджеро Йозеф Бошкович – великият и
непознатият. Геодезия, картография,
земеустройство, бр.3-4, 2016.
Доц. д-р инж. Венета Коцева,
инж. Иванка Колева