Геодезия, Картография, Земеустройство GKZ-1-2'2017 (За печат) | Page 39

ГЕОДЕЗИЯТА В ХУДОЖЕСТВЕНАТА ЛИТЕРАТУРА И ИЗКУСТВОТО

Филм за геодезисти - топографи

Може би малцина от нашите колеги – геодезисти знаят, че съществува такъв филм, а още по-малко са тези, които са го гледали. У нас той е излъчван само по телевизията. Това е филмът-комедия: „Англичанинът, за когото хълмът стана планина”. Неговото оригинално заглавие е: The Englishman Who Went Up a Hill, But Came Down a Mountain. Режисьор: Кристофър Монгър; Държава: Великобритания, 1995 г. Актьори: Хю Грант, Тара Фицджералд, Колм Мийни, Иън Макнийс и др.

Комедията е базирана на действителна история.

Във филма известният английски актьор Хю Грант е в ролята на младеж, който нанася смъртоносна обида на цяло едно градче като обявява местната забележителност – планината – за хълм. Особняците от градчето, водени от кръчмаря с хаплив език (Колм Мийни – "Стар Трек: Следващото поколение”) са готови на всичко, за да защитят местния си патриотизъм. Озадаченият от местните нрави Хю Грант среща чаровната Елизабет (Тара Фицджералд), която го кара да види нещата от различен ъгъл. Местните не разрешават на „чужденеца” да напусне, докато не докажат съществуването на "планина”, без да подозират, че той вече е намерил любовта си в горите Тилилейски.

Годината е 1917-та и войната в Европа продължава. Хю Грант е в ролята на картографа Реджиналд Ансън, който заедно с колегата си Гарард е изпратен от Кралското географско дружество в Лондон да извърши геодезически измервания в малкото село "Funnon Garw" (Финън Гару) в Южен Уелс. Една от основните им задачи е да измерят това, за което се твърди, че е „Първата планина в Уелс”. Местните го посрещат сърдечно в селската кръчма, очаквайки с нетърпение голямата им гордост – „Планината” да бъде отбелязана на картата на Великобритания. Селяните са много горди със своята „планина”, и са безспорно недоволни и ядосани да разберат, че тя всъщност е "хълм". Те са готови на всичко, за да защитят честта на района си. Освен това „планината” е спомогнала градчето да се предпази от чуждестранните нашественици през вековете: римляни, саксонци и норвежци.

Фалшивата планина

Уви, професионалната съвест на картографа не може да бъде приспана с няколко бири. Топографите откриват, че височината на тази „планина” не е достатъчна, за да се нарича планина. Реджиналд си свършва работата педантично и отсъжда: "Подобна височинка не отговаря на стандартите за планина, едно невзрачно хълмче няма място на картата!". Според правилата, ако възвишението не надхвърля 1000 фута височина, то не е планина, а просто хълм. Финън Гару е висок 930 фута. Шокираните местни настояват за нови измервания, а Ансън и Гарард се съгласяват да променят данните на 984 фута.

Това обаче е недостатъчно и води до шокиращо решение от страна на жителите на Финън Гару – да добавят 15 фута към височината на хълма, за да го превърнат в планина.

Местните отначало са ужасно разочаровани, но бързо се взимат в ръце. За да защитят своята чест и „светинята на Южен Уелс", започват да мъкнат към хълма кофи с пръст, греди и камъни. По едно време дори педантичният картограф се заразява от ентусиазма им и се включва в строежа на …Планината.

За да не бъдат надхитрени от решението (което англичаните прилагат), селяните почват да превръщат своя хълм в планина. Но за да направят това, те трябва да задържат анличаните да не си заминат преди работата да бъде приключена.

Едно обаче е много ясно - следва хепиенд, а и той е предизвестен от заглавието "Англичанинът, за когото хълмът стана планина" (1995 г). Жанрово определен като комедия, филмът се заиграва недвусмислено със стъпилото върху хълмчета, поточета и бари национално самочувствие, а посланието му е повече от директно: за да се гордееш с "планина", първо трябва да си я направиш. И все пак накрая Хю Грант, който е в ролята на картографа, поглежда към мястото, където по-рано е сияел зеленият хълм. Там вече се издига чудовищна конструкция, сглобена от подръчни материали. Фалшивата планина загрозява доскоро идиличния пейзаж, но въпреки това местните ликуват от победата. Да, те вече знаят, че общото усилие е важно. Но не, те още не са разбрали, че смисълът то да бъде положено, е само разумната кауза. Защото в противен случай усилието изглежда смехотворно...

Проф. д.т.н. инж. Георги Вълев

ГКЗ 1-2 ' 2017

37