Геодезия, Картография, Земеустройство GKZ-1-2'2017 (За печат) | Page 30

3. СЪСТОЯНИЕ НА БЪЛГАРСКИТЕ МОРСКИ

НАВИГАЦИОННИ КАРТИ

Сравнявайки българските морски навигационни карти с тези от международната серия, издавана от Английското адмиралтейство, се вижда, че те се различават по много показатели - в текстове, в символите, в цветовете, в цялостното им оформление и др. Казано по друг начин, нашите морски навигационни карти са много близки до руския стандарт от шестдесетте години на миналия век. За информация, съвременните руски морски навигационни карти значително са променени през последните няколко години в посока към доближаване до международния стандарт.

От практическа гледна точка, като съществени недостатъци на българските морски навигационни карти могат да се посочат следните:

- надписите и текстовете не са дублирани на английски език, което ги прави неизползваеми от чуждестранни ползватели;

- символите за изобразяването на обектите са доста различни от тези в публикацията „CHART 5011 INT”, непроменяни и неусъвършенствани от средата на миналия век;

- липсва информация за поправките към географските координати - ширина и дължина, определени с приемник GPS, заради разликата между елипсоида на Красовски 1940 г., който се използва като геометричен модел на Земята при съставянето на българските карти, и елипсоида WGS 84 на спътниковата навигационна система „NAVSTAR GPS”. Преди няколко години тази информация се обяви в известие до мореплавателите и трябваше да се залепи допълнително върху картите като корекция;

- няма магнитни рози с данни за магнитното склонение (деклинацията) за различните райони от акваторията на картата, а само текст в заглавието на картата, който дава обобщена информация за цялата акватория. Независимо, че разликите в стойностите на склоненията за цялото българско черноморско крайбрежие са от порядъка на 5-6 минути, коректно е те да се показват на различни магнитни рози;

- няма данни за източниците на геодезическа, картографска и хидрографска информация, използвана за съставянето на конкретната карта;

- номерацията на картите е нестандартна и трудно запомняща се: например планът на пристанище Балчик е с номер 10.34. Трябва да се помисли за нова по-елементарна система за номериране на картите и плановете.

- не е посочен елипсоидът, за който са съставени картите;

- не е посочена картографската проекция, използвана за съставянето на картата;

- не е посочена мерната единица за височините на обектите по брега;

- абревиатурите за грунта на дъното и за характеристиките на фаровете и буйовете са дадени с български букви и няма сравнителна таблица (легенда) за приравняването им с международните абревиатури;

- липсва информация за извършените корекции на картата, т.к. няма определено място за записване на номерата на известията, с които тя е коригирана;

- много малък е броят на ориентирите по бреговата линия, показани на картата;

- не е показан теренът по крайбрежието с хоризонтали, за по-лесното му опознаване от екипажите;

- не е добро качеството на хартията, върху която се печатат картите, поради което те бързо стават негодни за работа;

- не е дадена информация за региона от системата IALA и др.

Изброените по-важни недостатъци и различия от международните карти правят българските морски навигационни карти нефункционални за нашите и неизползваеми – за чуждестранни ползватели.

4. НОВИТЕ БЪЛГАРСКИ МОРСКИ НАВИГАЦИОННИ

КАРТИ

От 2012 г. Хидрографската служба на ВМС започна издаването на морски навигационни планове и едромащабни навигационни карти със сериозни промени в съдържанието и оформлението им и съществено доближаващи се до международните. За няколко години бяха отпечатани плановете на пристанище Балчик и пристанище Варна-Запад, едромащабна карта на Бургаския залив и др.

Едно от най-важните достижения на новите навигационни планове и карти е, че те са съставени за елипсоида WGS 84, с което автоматично отпада необходимостта от въвеждането на поправки към измерените GPS-координати, и те директно могат да се нанасят върху тях. Друга важна промяна в новите планове и карти е, че всички надписи върху тях са дублирани на български и на английски език (фиг. 3).

ГКЗ 1-2 ' 2017

28

Фиг. 3. Детайл от новата едромащабна морска навигационна карта

на Бургаския залив