Геодезия, Картография, Земеустройство GKZ-1-2'2017 (За печат) | Page 27

25

ГКЗ 1-2 ' 2017

и интензитет), осигурява създаването на добре балансирано безшевно ортофото изображение, което е представено на фигура 2.

Фиг. 2. Ортофотo изображение на парк „Студентски”

След генерирането на числен модел на повърхнината и ортофото изображението е извлечена необходимата информация за сравнителния анализ. В настоящото изследване от модела са измерени координати и коти на 130 точкови обекти, разположени на терена, които са идентифицирани в ортофото изображението. Това са точки, намиращи се в различни части на обекта, разположени основно на твърда повърхност за осигуряване на по-добра съпоставимост на резултатите.

3. ГЕОДЕЗИЧЕСКО ЗАСНЕМАНЕ

След изпълнение на полета с БЛА (дрон) е извършено геодезическо заснемане с роботизирана тотална станция Trimble S6. Тоталната станция е със сервозадвижване, позволяващо подвижните механични части на инструмента да се движат с малко съпротивление. Усъвършенстваният ѝ компенсатор позволява бързи и точни измервания (тоталната станция след насочване запазва положението си спрямо целта дори и при силни въздушни струи, вибрации, нарушаване положението и/или потъване на триногата), поради което тя работи с изключително висока скорост.

За изходни точки при заснемане на обекта са използвани три точки от предварително развита РГО в района на парка (РТ4, РТ12 и РТ5), трайно стабилизирани на терена с геодезически болтове. Точките са определени чрез ГНСС технология, представени като правоъгълни в проекция UTM зона 35N. Височинната основа на обекта – елипсоидна.

Заснети са 130 точки, които за удобство при анализа са визуализирани в програмния продукт AutoCAD Civil 3D.

4. СРАВНЕНИЕ И АНАЛИЗ НА РЕЗУЛТАТИТЕ.

Чрез извършване на геодезическо заснемане се цели да се анализира точността на резултатите, получени от фотограметричното заснемане. За целите на анализа са изчислени координатните разлики в планово и височинно отношение, получени чрез ъглово-дължинни измервания и чрез фотограметрични методи. Използвани са следните формули:

∆X= Хфг

∆Y= Yф-Yг

∆Z= Zф-Zг,

където Хф, Yф, Zф са координатите, отчетени по фотограметричен начин, а Хг, Yг и Zг са координатите за съответните точки получени от преки геодезически измервания с тотална станция.

Направена е статистическа обработка на данните с помощта на програмата Statgraphics. Получените сборни статистически характеристики са представени в таблица 2.

От получените сборни статистически характеристики са построени хистограми на разпределението на координатните разлики ΔX и ΔY и разликите в котите ΔH. Изследвано е поведението (типа) на разпределението, като са избрани 8 интервала според наличните данни. Броят на точките, използвани за сравнителния анализ са намалени с 15, тъй като някои от тях не могат да се измерят (попадат в сянката на дървета или други подвижни обекти – като коли, кошчета и други).

Фиг. 3. Хистограма на разпределение

на разликите Δ Х

Фиг. 4. Хистограма на разпределение

на разликите Δ У

Таблица 2