Фиг. 4. Снимки от реализацията на проекта за реконструкция на зона „Стар център“, гр. Смолян
Проект за обществени пространства (Project for public spaces - http://www.pps.org/about/) е неправителствена организация за планиране, проектиране и обучение, чиято цел е свързана с подпомагане на хората в създаване и поддържане на пространства за по-силни общности. От създаването си през 1975 г. организацията е направила проекти в 43 държави по света и във всички американски щати за над 3000 общности. „Place-making movement”, както се определят участващите в тази организация, формулират 11 принципа за трансформиране на обществените пространства в жизнени места, без значение дали това са паркове, площади, улици или други обекти за обществено ползване. Принципите са следните [7]:
1. Общността е експертът.
2. Създай място, а не проект.
3. Потърси партньори.
4. Може да разбереш много, дори само чрез наблюдение.
5. Имай визия.
6. Започни с петунии – лесно, бързо, евтино.
7. Обвържи елементите в триъгълник.
8. Преодолей пречките, като започваш с малки по обхват места.
9. Формата поддържа функцията.
10. Парите не са от значение.
11. Работата никога не свършва.
За да се изяснят възможностите на вертикалното планиране за създаване на качествени пространства, са взети предвид някои от горепосочените принципи. Представени са няколко места, които се използват пълноценно за отдих. Първият пример е от междублоково пространство в жк „Дианабад” в София (фиг. 5).
Фиг. 5. Междублоково пространство (паркинг) в жк „Дианабад”, гр. София
Мястото представлява зона между два паркинга, денивелацията между които е приблизително 70 cm. Обкръжението на жилищните блокове, наличната твърда настилка и малък търговски обект в близост са причини там да се събират живеещите от съседните сгради въпреки, че мястото се използва за паркиране и липсват места за сядане. В непосредствена близост до паркинга има няколко озеленени пространства, оборудвани с пейки и други съоръжения, но те не се използват активно. Съществена причина този паркинг да е предпочитано място за краткотраен отдих е наличната подпорна стена между двете нива. С подходящата си височина тя играе роля едновременно на висока пейка и плот, което създава удобство и предразполага към използване.
Фиг. 6. Моделирана зона в интериорните площи на Търговски център в София. Проектанти по част „Паркоустройство“: д-р ланд. арх. Веселин Шахънов и ланд. арх. Милен Сариев
Третият пример е територия, която е заключена между жилищна зона и бизнес и търговски център, част от площад „Потсдам” (Потсдамер Платц) в Берлин (фиг. 7). Пространството представлява моделирана чрез скатове зона, под която преминават инфраструктурни съоръжения. Площта е затревена, с наклони от 1:3 до 1:5, като денивелацията достига до 5 m. С подходящия си наклон геопластиките са удобни за кратка почивка, като разполагането е директно върху тях.
Фиг. 7. Площад „Потсдам”, гр. Берлин
Макар че могат да се приведат и още много подобни примери, тези случаи са достатъчни за потвърждение на основните принципи за трансформиране на обществените пространства в жизнени места, а именно:
• „Експертът“ е не този, който проектира мястото, а този, който го използва. И в трите случая функцията „отдих” не е била предвиждана като основна при проектирането на разглежданите места. Решенията на вертикалното планиране, които „пасват“ на пребиваващите там хора, са станали предпоставка за пълноценното им използване и превръщането им в пространства за отдих.
• Чрез изследване на подобни пространства може да се научи доста. Посочените примери недвусмислено
20
ГКЗ 1-2 ' 2017