МОДЕЛИРАНЕТО НА ТЕРЕНА КАТО ПРЕДПОСТАВКА ЗА ОБОГАТЯВАНЕ НА ПРЕДСТАВАТА ЗА ПРОСТРАНСТВО В ЛАНДШАФТНАТА АРХИТЕКТУРА
Гл. ас. д-р ланд.арх. Веселин Шахънов,
гл. ас. д-р ланд.арх. Мариела Маринова-Шахънова,
гл. ас. д-р ланд.арх. Веселин Рангелов – ЛТУ, София,
гл. ас. д-р арх. Стефан Аспарухов – УАСГ, София
SUMMARY
The current study is associated with the possibilities of creating spaces in terms of their usability and the emphasis is put on the terrain modelling as a compositional tool. The results are directed on the one hand to broaden the definition of space in landscape architecture and on the other hand toward the possibilities for application of this compositional tool. By modelling the terrain can be achieved individuality and polyfunctionality of the recreation environment as well as entirety of the composition according to the integration between horizontal and vertical solutions.
РЕЗЮМЕ
Настоящото изследване се свързва с възможностите за формиране на пространства от гледна точка на тяхната използваемост. Акцентът е поставен върху моделирането на терена като композиционно средство. Резултатите от изследването са насочени, от една страна, към разширяване на дефиницията за пространство в ландшафтната архитектура, а от друга страна - към възможностите за приложение на това композиционно средство. Чрез моделиране на терена може да се постигне индивидуалност и полифункционалност на средата за отдих, както и цялостна композицията, що се отнася до обвързване на хоризонтално и вертикално решение.
1. ВЪВЕДЕНИЕ
Въпросът какво дефинира едно парково пространство звучи на пръв поглед елементарно, тъй като е ясно, че с използване на дървесна растителност се създават познатите ни открити и закрити пространства. Но тъй като тази класификация не отчита функцията на пространствата, а ги дефинира в чисто формален аспект, е необходимо темата за създаване на пространства в открита среда за отдих да се разгледа по-задълбочено.
От гледна точка на архитектурната среда пространствата се делят на интериорни и екстериорни. Пространствата в ландшафтната архитектура също може да се разглеждат като закрити (площи, заети от дървесно-храстова растителност) и открити (затревени площи и настилки). Традиционно за създаване на открити паркови пространства са необходими растителни масиви или архитектурни обеми.
Всъщност, за формиране на едно пространство невинаги е необходимо изцяло физическо или визуално отделяне на едно място от друго. Достатъчна е частична промяна в нивата на терена и вида на покритието с оглед осигуряване на възможности за допълнителни функции. Използването на едно място по един или друг начин само по себе си „създава“ пространство. Това е така, защото за човека създаването на пространство е естествен, подсъзнателен акт на себепоставяне в обкръжението си [6].
Следователно, пространствата в ландшафтната архитектура могат да бъдат създавани в чисто визуален план – чрез помощта на вертикални ограждащи елементи (ландшафтни и архитектурни) или да са свързани с възможностите за индивидуално използване. В първия случай пространствата имат за цел да структурират парковата територия и да позволят откриването на перспективни гледки. Във втория случай те са съобразени с конкретните дейности на отдиха и визуалното им отделяне не е от първостепенно значение.
Целта на изследването ни е изясняване на някои фактори, влияещи върху използваемостта и качествата на ландшафтно-архитектурните пространства. Основните задачи за постигане на тази цел са:
• Изясняване характеристиките на едно открито пространство;
• Изследване възможностите на терена за формиране на пространства;
• Представяне на съвременни практики, методи и принципи за изграждане на пълноценни пространства за отдих.
Използваният метод за анализ на проблема тук е обзор на теоретичните и практическите аспекти при създаването на пространства за отдих в открита среда.
2. МАТЕРИАЛИ И МЕТОДИ
2.1. Създаване на пространство в ландшафтната
архитектура
Съществуват четири основни характеристики на ландшафтно-архитектурното пространство [6]:
• Пространството представлява единица площ (основа) с триизмерна рамка (граница).
• Основата и нейната граница са взаимно свързани. Когато границата не е категорична, основата трябва да е достатъчно ясна, и обратно, когато площта не е ясно разграничима от съседната територия, нейната граница трябва да е по-категорична;
• Пространството е относително. То се определя не толкова от обхвата му, колкото от пропорционалните отношения, които възникват между местоположението на наблюдателя и размерите на ограждащите елементи.
• Възприемането на пространството е свързано с предишен (визуален) опит.
От гореизложените твърдения се вижда, че едно пространство може да се формира по два начина: чрез трансформация на триизмерната рамка и чрез моделиране на основата. Когато са създадени по първия начин – чрез помощта на ограждащи вертикални елементи, пространствата имат чисто визуални характеристики. Анализът в настоящата статия е насочен основно към втория метод – използване на терена за създаване на функционално-обусловени пространства.
18
ГКЗ 1-2 ' 2017