36
обществени дела”, ръководена от Моание, създава специален комитет и му възлага да разгледа предложенията на Дюнан. На 17 февруари 1863 година петимата членове: генерал Гийом-Анри Дюфур, юристът Гюстав Моание, военният хирург д-р Луи Апиа, д-р Теодор Моноар и Дюнан създават в Женева „Международен комитет за помощ на ранените”. През 1863 г. в Женева се провежда заседание на частен комитет, учреден от Анри Дюнан и още четирима видни жители на този град (Густав Моание, ген. Гийом-Анри Дюфур, д-р Луи Апиа и д-р Теодор Моноар). Те започват да разпространяват идеите на Дюнан и да набират все повече съмишленици в пределите на Швейцария. Към тях се присъединяват и съмишленици извън пределите на Швейцария и учредяват „Междунаро-ден комитет за помощ на ранените”. Наречен е Комитет на петимата.
По инициатива на този комитет, на 26 октомври същата година се провежда международен конгрес с 36 представители от 16 държави. Форумът препоръчва създаването на национални дружества за оказване на помощ и отправя призив към правителствата да подкрепят тези организации. Конгресът одобрява идеята територията на лазаретите, където са настанени ранени и действа военен санитарен персонал, да бъде признавана за неприкосновена от воюващите страни. Предлага се да бъде утвърден общ отличителен знак за закрила на хора и имущество по време на военни конфликти. Обсъдени са два основни принципа, превърнати в международни закони за воюващите страни: да се оказва помощ на ранените по време на военните действия, независимо от кой лагер са, както и да се признава от воюващите страни неприкосновеността на санитарните поделения и на техния персонал по време на война.
На конгреса се взема решение във всяка страна да се създаде „Национален комитет за помощ на ранените”, като санитарните служби и доброволците бъдат обявени за неутрални или неприкосновени. Тъй като ентусиастите на доброволческата идея се събират под флага на Швейцария, избират емблемата на дружествата за защита и разпознаване да бъде червен кръст на бял фон, което е цветен негатив на швейцарското знаме (обратното цветово решение на националния флаг). Така се ражда Международният Червен кръст.
През 1864 г. Комитетът на петимата се преобразува в „Международен комитет за помощ на ранените военни лица”, а по късно е преименуван в „Международен комитет на Червения кръст” (МКЧК) - име, познато и днес. Тогава той си поставя за задача да насърчава създаването на национални дружества на Червения кръст, да улеснява съвместната им дейност, а по време на война - като неутрален орган да действа за осигуряване на помощ и закрила на жертвите.
През 1864 г. Федералният съвет на Швейцария организира в Женева дипломатическа конференция на пълномощници от 16 страни, която изработва „Женевска конвенция за облекчаване участта на ранените в армиите на бойното поле”, подписана на 22 август и ратифицирана през следващите години от почти всички европейски държави. Тази конвенция поставя крайъгълния камък на съвременното международно хуманитарно право. Тя постановява, че ранените или болните членове на въоръжените сили трябва да бъдат подпомагани и да им се оказват грижи, без каквото и да било неблагоприятно разграничаване и независимо към коя страна принадлежат. Документът утвърждава неутралитета на медицинските действия по време на конфликт, които по своята същност не са израз на подкрепа за нито една от воюващите страни, и регламентира зачитането от воюващите сили на медицинския персонал, територията на заведенията и оборудването им. Решението е те да бъдат обозначавани с отличителна емблема - червен кръст на бял фон.
6. Признание на делото на Дюфур, паметници
в негова чест
• В негова чест е наименувана най-високата точка в Швейцария – Връх Дюфур (4634 м) или Dufourspitze (в най-високата планина в Швейцария - Monte Rosa в Пенинските Алпи) на границата между Италия и Швейцария.
• Получил е наградата на Почетния легион;
• Най-известна е Конната статуя (1884), изработена от Алфред Ланц (Alfred Lanz) на площад Ньов в Женева:
Други паметници, посветени на Дюфур са:
• Две паметни плочи в родната му къща на „Весенбергщрасе” (Wessenbergstraße) в гр. Констанц, Германия;
• Паметна плоча върху сградата в Женева, в която той е живял от 1826 г. до 1845 г.;
• Паметна плоча в Шато дьо Монтротие в Ловани (Франция);
• Плоча на сградата на ул. „Свети Виктор” № 22 (Rue Saint-Victor 22), Каруж (Carouge), използвана за офис по топография;
• Бронзов бюст при Военния тренировъчен център (Army Training Center) в гр. Люцерн;
• Домът му на ул. „Контамин”, Женева, е запазен и поддържан като музей от фондация.
ГКЗ 1-2 ' 2017
Многобройни големи и малки градове в Швейцария имат улици с неговото име: улица „Генерал Дюфур” в Женева, в Ла Шо дьо Фон, „Генерал Анри Дюфур” в Киасо; ул. „Дюфур/Генерал Дюфур” в Билел/Биен; „Дюфур” в Арау, Базел, Берн, Биберист, Лензбург, Люцерн, Роршах, Сант Гален, Тун, Вайнфелден, Ветинген, Вил, Золикон, Цюрих; улица „Дюфур” в Лугано, както и площад „Дюфур” (Dufourplatz” в Золикон.
Генерал Анри Дюфур е изобразен върху различни банкноти (в обръщение през периода 1956-1980).