( СГЗБ), които бяха организирани от него в тази връзка. Контактите на проф. Зегер с България датират от 1991 г., когато потърсихме подкрепата на IfAG за включване в работата на EUREF и инициираната тогава Международна ГНСС служба( IGS). Партньори на IfAG от наша страна бяха Военно-географската служба на Министерството на отбраната( ВГС) и Лабораторията по геотехника при БАН, а впоследствие – Централната лаборатория по висша геодезия. Отворен за рационални идеи, проф. Зегер възприе предложението ни за изграждане на GPS мрежа с по-висока плътност от изискванията на тогавашните стандарти, с която у нас да се въведе новата европейска референтна система и същевременно да се решават задачи на регионалната и локалната геодинамика. Този пример беше последван по-късно за усъвършенстване на подобните мрежи в други европейски страни. Така се стигна до международните GPS кампании, проведени в България през 1992 и 1993 г., и до приобщаването към EUREF на Румъния и Македония през следващите години, подпомогнато с измервания от наши точки. По инициатива на проф. Зегер, български специалисти – наред с колеги от други страни – получиха възможността да се включат непосредствено в обработката на резултатите от наблюдателните кампании. Те бяха командировани за няколко месеца във Франкфурт и Лайпциг, с което им се даде възможност да почерпят умение и опит непосредствено от извора – един от водещите в Европа и в света центрове за анализ на данни, в какъвто BGK се превърна под ръководството на неуморния си президент. По наше предложение, дадено на симпозиума на EUREF във Варшава( 1994 г.) и с пълната подкрепа на проф. Зегер от германска страна, през 1996 г. беше оборудвана и заработи перманентна станция за GPS наблюдения край София, превърнала се по-късно в част от Европейската перманентна мрежа( EPN) и IGS. Освен това, като разширение на регионалния геодинамичен проект WEGENER-MEDLAS, с мобилна спътникова лазерна далекомерна система MTLRS-1 беше определена една станция( 1995 г.). Извършени бяха също GPS измервания по местните проекти с геодинамична насоченост „ Крупник“( 1992 г.) и „ Чирпан“( 1993 г.). Успешно беше нашето участие в следващите проекти на EUREF, какъвто е разширяването и усъвършенстването на Единната височинна система на Европа. За целта най-напред се осъществи проектът EUVN’ 97, чрез който се свързаха височинно, посредством GPS измервания, възлови нивелачни репери и пегели на участващите страни. Това допринесе по-нататък за създаване на Европейската височинна референтна система( EVRS), постигнато чрез обединяване на нивелачните мрежи в западната и източната част на континента. Освен това, страната ни се включи активно в базираните на EUREF проекти:
● Геодинамичният проект CERGOP с изградена GNSS мрежа CEGRN на Централна и Източна Европа. В рамките на проекта по българска инициатива и под българска редакция беше издадена монографията „ Геодинамика на Балканския полуостров“, с участие на около 100 автори от Балканските страни;
● Проектът EUPOS- за GNSS мрежа от перманентни станции, обхващащи Централна и Източна Европа, в който България е един от инициаторите и активен участник;
● Важно е и участието ни в гравиметричния проект UNIGRACE, чрез който се дефинира и въведе Европейската гравиметрична референтна система в Европа, включително и у нас. В голямата си част тези дейности и резултатите от тях допринесоха за дефиниране и въвеждане на нова, съвременна геодезическа референтна система на територията на страната. С Постановление № 140 на МС от 4 юни 2001 г. беше въведена „ Българска геодезическа система 2000“, а с Постановление № 153 от 29 юли 2010 г. – „ Българска геодезическа система 2005“. За приобщаването на България към съвременните геодезически стандарти проф. Зегер съдействаше не само технически, но и като учен и експерт. На Националната конференция по съвременни проблеми на геодезическите координатни системи и проекции, състояла се в София в началото на 1994 г., организирана от СГЗБ, той изложи убедително своята визия за понататъшното развитие на основните геодезически работи и вдъхна на българските геодезисти така необходимата увереност, че вървят в правилната посока. През 1997 г. в София се проведе поредният годишен симпозиум на EUREF. Това беше внушителен форум, успешно организиран от СГЗБ и ВГС, който стана поредна стъпка към интегрирането на страната ни в основните геодезически работи в Европа. Въз основа на резултатите от включването на България в EUREF подготвихме и издадохме колективната монография „ Европейската референтна система в България“( Издателство „ М. Дринов”, БАН, София, 2006, 196 с.) – оригинален и може би единствен в EUREF труд. Резултатите бяха публикувани и в редица отчети, статии и доклади у нас и на международни форуми от български специалисти или съвместно с колеги от чужбина. Във всички тези инициативи и дейности, както и за активното наше участие в EUREF и други сродни проекти, имахме сигурната подкрепа на проф. Зегер. Безспорно, той бе голям приятел на България и българската геодезия.
Чл.-кор. проф. Георги Милев Проф. Момчил Минчев
Тема- Проблеми, свързани с природни бедствия
Източник: Internet
ГКЗ 1-2’ 2016 59