( СГЗБ ), които бяха организирани от него в тази връзка . Контактите на проф . Зегер с България датират от 1991 г ., когато потърсихме подкрепата на IfAG за включване в работата на EUREF и инициираната тогава Международна ГНСС служба ( IGS ). Партньори на IfAG от наша страна бяха Военно-географската служба на Министерството на отбраната ( ВГС ) и Лабораторията по геотехника при БАН , а впоследствие – Централната лаборатория по висша геодезия . Отворен за рационални идеи , проф . Зегер възприе предложението ни за изграждане на GPS мрежа с по-висока плътност от изискванията на тогавашните стандарти , с която у нас да се въведе новата европейска референтна система и същевременно да се решават задачи на регионалната и локалната геодинамика . Този пример беше последван по-късно за усъвършенстване на подобните мрежи в други европейски страни . Така се стигна до международните GPS кампании , проведени в България през 1992 и 1993 г ., и до приобщаването към EUREF на Румъния и Македония през следващите години , подпомогнато с измервания от наши точки . По инициатива на проф . Зегер , български специалисти – наред с колеги от други страни – получиха възможността да се включат непосредствено в обработката на резултатите от наблюдателните кампании . Те бяха командировани за няколко месеца във Франкфурт и Лайпциг , с което им се даде възможност да почерпят умение и опит непосредствено от извора – един от водещите в Европа и в света центрове за анализ на данни , в какъвто BGK се превърна под ръководството на неуморния си президент . По наше предложение , дадено на симпозиума на EUREF във Варшава ( 1994 г .) и с пълната подкрепа на проф . Зегер от германска страна , през 1996 г . беше оборудвана и заработи перманентна станция за GPS наблюдения край София , превърнала се по-късно в част от Европейската перманентна мрежа ( EPN ) и IGS . Освен това , като разширение на регионалния геодинамичен проект WEGENER-MEDLAS , с мобилна спътникова лазерна далекомерна система MTLRS-1 беше определена една станция ( 1995 г .). Извършени бяха също GPS измервания по местните проекти с геодинамична насоченост „ Крупник “ ( 1992 г .) и „ Чирпан “ ( 1993 г .). Успешно беше нашето участие в следващите проекти на EUREF , какъвто е разширяването и усъвършенстването на Единната височинна система на Европа . За целта най-напред се осъществи проектът EUVN ’ 97 , чрез който се свързаха височинно , посредством GPS измервания , възлови нивелачни репери и пегели на участващите страни . Това допринесе по-нататък за създаване на Европейската височинна референтна система ( EVRS ), постигнато чрез обединяване на нивелачните мрежи в западната и източната част на континента . Освен това , страната ни се включи активно в базираните на EUREF проекти :
● Геодинамичният проект CERGOP с изградена GNSS мрежа CEGRN на Централна и Източна Европа . В рамките на проекта по българска инициатива и под българска редакция беше издадена монографията „ Геодинамика на Балканския полуостров “, с участие на около 100 автори от Балканските страни ;
● Проектът EUPOS - за GNSS мрежа от перманентни станции , обхващащи Централна и Източна Европа , в който България е един от инициаторите и активен участник ;
● Важно е и участието ни в гравиметричния проект UNIGRACE , чрез който се дефинира и въведе Европейската гравиметрична референтна система в Европа , включително и у нас . В голямата си част тези дейности и резултатите от тях допринесоха за дефиниране и въвеждане на нова , съвременна геодезическа референтна система на територията на страната . С Постановление № 140 на МС от 4 юни 2001 г . беше въведена „ Българска геодезическа система 2000 “, а с Постановление № 153 от 29 юли 2010 г . – „ Българска геодезическа система 2005 “. За приобщаването на България към съвременните геодезически стандарти проф . Зегер съдействаше не само технически , но и като учен и експерт . На Националната конференция по съвременни проблеми на геодезическите координатни системи и проекции , състояла се в София в началото на 1994 г ., организирана от СГЗБ , той изложи убедително своята визия за понататъшното развитие на основните геодезически работи и вдъхна на българските геодезисти така необходимата увереност , че вървят в правилната посока . През 1997 г . в София се проведе поредният годишен симпозиум на EUREF . Това беше внушителен форум , успешно организиран от СГЗБ и ВГС , който стана поредна стъпка към интегрирането на страната ни в основните геодезически работи в Европа . Въз основа на резултатите от включването на България в EUREF подготвихме и издадохме колективната монография „ Европейската референтна система в България “ ( Издателство „ М . Дринов ”, БАН , София , 2006 , 196 с .) – оригинален и може би единствен в EUREF труд . Резултатите бяха публикувани и в редица отчети , статии и доклади у нас и на международни форуми от български специалисти или съвместно с колеги от чужбина . Във всички тези инициативи и дейности , както и за активното наше участие в EUREF и други сродни проекти , имахме сигурната подкрепа на проф . Зегер . Безспорно , той бе голям приятел на България и българската геодезия .
Чл . -кор . проф . Георги Милев Проф . Момчил Минчев
Тема - Проблеми , свързани с природни бедствия
Източник : Internet
ГКЗ 1-2 ’ 2016 59