ПРОФ. ДТН. ИНЖ. ГЕОРГИ ВЪЛЕВ НА 75 ГОДИНИ
На 12.09.2015 г. професор дтн инж. Георги Вълев навърши 75 години. По този повод бихме искали да изразим нашето уважение, признателност и почит за неговата близо 50- годишна неуморна работа.
Професор
Георги Вълев е един от найизтъкнатите и ерудирани наши преподаватели и учени с широки интереси, обърнат с лице към практиката.
Известен е сред научните кръгове у нас и в чужбина. Всеки негов възпитаник винаги изказва своето впечатление от неговата преподавателска и педагогическа дейност като изключителна.
Своята преподавателска и научна дейност като асистент в Геодезическия факултет при ВИАС( сега УАСГ) стартира през 1975 г., като по-късно работи и по съвместителство в Централната лаборатория по висша геодезия- БАН по международната космическа програма „ Интеркосмос”. През 1980 г. защитава дисертационен труд и му е присъдена научната степен „ кандидат на техническите науки”( сега „ доктор”), а през 1989 г. защитава докторска дисертация и му е присъдена научната степен „ доктор на техническите науки”, а през 1991 г. е избран за професор. Като такъв работи в УАСГ до пенсионирането си през 2005 г. Проф. Вълев е бил гост-професор в Шуменския университет „ Епископ Константин Преславски”, както и в Минно-геоложкия университет „ Св. Иван Рилски”- София. В своята преподавателска дейност проф. Вълев е водил учебни занятия на повече от 3000 студенти. Автор е на учебни помагала и ръководства, ръководил е аспиранти – български и чуждестранни. Дългогодишен председател е на Държавната изпитна комисия в Геодезическия факултет на ВИАС. Рецензент на голям брой учебници и учебни пособия, на дисертационни трудове и на конкурси за хабилитация. Бил е заместник-председател на Научен съвет към ВАК и член на Научна комисия към ВАК. Покъсно е многократен участник в научни журита. Бил е две години заместник-декан на Геодезическия факултет. През 1992-1995 г. е заместник-ректор на УАСГ.
Освен богата преподавателска дейност, проф. Вълев има и задълбочена научно-изследователска и приложна дейност. Под негово ръководство и лично участие е организирана Националната станция за наблюдения на изкуствени спътници на Земята( ИСЗ) край с. Плана, Софийско, за което е награден със значка и диплом от Министерството на строителството и архитектурата. През 1980 г., като сътрудник по съвместителство в ЦЛВГ при БАН, е ръководител на група по извеждането на елементите на орбитата на българския ИСЗ „ България 1300”. Като научен сътрудник в областта на висшата геодезия е участвал в организирането и провеждането на редица международни симпозиуми по космическа геодезия у нас.
Бил е на краткосрочни специализации по висша и космическа геодезия в Москва, Рига, Берлин, Хелзинки, Прага, Лондон.
От 1988 г. досега е ръководител на геодезическата част на геодинамичните изследвания в района на Мировското солно находище. Работил е като консултант на задгранични инженерни обекти.
През 1990 г., като експерт към Великото Народно
събрание( Законодателната комисия) е участвал в изработването на „ Законопроект за кадастъра и комасацията”. Като такъв експерт през 1991 г. е участвал в подготовката на Закона за собствеността и ползването на земеделските земи. Участвал е като експерт в проект по PHARE, в разработването на проект по линията на NATO, в проект по PHARE- SFR96 / 05. Участвал е като консултант в няколко проекта, финансирани от ФАР.
Участник е в разработването на научноизследователска тема във връзка с въвеждането на нова координатна система в Република България.
Проф. Вълев е участвал и в над 10 научноизследователски теми за решаване на конкретни проблеми от практиката, разработвани в НИИГиФ, БАН и УАСГ, като на част от тях е бил и ръководител. От него има съставени много алгоритми и реализирани софтуерни продукти, някои от които са единствени в България и може би в света.
От 1990 г. до сега е съдружник в геодезическата фирма „ Геопрециз инженеринг”. Като такъв е бил ръководител и изпълнител на геодинамичните изследвания в района на Мировското солно находище. Извършва математическата обработка и интерпретация на резултатите от проведените досега 36 цикъла от геодезически измервания, както и на 42-та цикъла измервания, извършени за следене на деформациите на участъка от жп линията София-Варна, разположен в същия район. През 1998 г. изработва проект за цялостен геодезически мониторинг на деформациите на АЕЦ „ Козлодуй”, след което е участвал в ръководството и изпълнението на проекта, в провеждането и обработката и в интерпретацията на резултатите от извършените досега 5 цикъла геодезически измервания. През същия период е съставител на проект за геодезически изследвания на деформации на обект в Република Турция, като извършва математическата обработка и интерпретация на резултатите от извършените досега 32 цикъла от геодезически измервания. Участвал е при проектирането и строителството на въжените линии Боровец – Ситняково, Ястребец, Маркуджик 2, Паничище, Благоевград
Проф. Вълев има над 190 публикации от областта на геодезията, фотограметрията, изравнението по метода на най-малките квадрати, инженерната геодезия, националните геодезически мрежи, гравиметрията и основно от областта на глобалната и интегрална геодезия, публикувани в български и чуждестранни списания, както и в международни бюлетини. Много от публикациите са изнесени като доклади на международни симпозиуми и конференции.
Участник е в съставянето на три монографии, две от които са издадени в Полша.
Кореспондентен член е и на Научноизследователския институт по минно-размивни работи в Калифорния( SMRI). Член е на Академичния съвет на УАСГ от 1991 до 2005 г. През 2001 година е номиниран за наградата „ Най-влиятелен учен на десетилетието” на Американския биографски институт( ABI).
Организационната и обществената дейност на проф. Вълев е също така многоспектърна. Участвал е в работната група, разработила проекта за „ Кадастър и поземлена регистрация”, пред Световната банка, бил е председател и член на експертни съвети към Агенцията по кадастъра, както и член на Академичния съвет на УАСГ. Бил е член и заместник-председател на Специализирания научен съвет по геодезия, два мандата член на Научната комисия по архитектура, строителство и минни науки към ВАК,
ГКЗ 1-2’ 2016 55