ДЕЙЦИ НА БЪЛГАРАСКАТА ГЕОДЕЗИЯ, ЮБИЛЕИ ДОЦ. Д-Р ИНЖ. ГРОЗЮ ДОЧЕВ НА 80 ГОДИНИ
Инж. Грозю Георгиев Дочев е роден на 19 август 1935 г. в с. Старо село, област Ловеч. Гимназиалното си образование завършва през 1953 г., а през 1958 г.- Инженерно-строителния институт в гр. София- специалност „ Земеустройствено инженерство“.
Започва работа в гр. Троян през 1958 г., но през следващата година се премества на работа в
Окръжния народен съвет- гр. Ловеч, където като околийски инженер-земеустроител ръководи проектантска група в отдел „ Земеустройство“. През периода 1960-1965 г. е учител в Строителния техникум в гр. Велико Търново, където преподава по предметите „ Геодезия“, „ Почвознание и мелиорации“, „ Водно строителство“ и „ Планово изграждане на населените места и земеустройство“.
През 1965 г. спечелва конкурс за научен сътрудник в Селскостопанския научно-изследователски институт( СНИИ) „ Образцов чифлик“- гр. Русе, където до 1967 г. работи по две изследователски задачи: „ Оптимални размери на поливните участъци при земеустройство при поливни условия“ и „ Техника на поливане по бразди“.
През 1967 г. е включен в състава на младежка техническа бригада и заминава за Куба, където работи две години в гр. Санкти Спиритос. Скоро след завръщането си от там, по предложение на Института за аграрна реформа – Хавана петима младежи от бригадата са поканени отново на работа в Куба. Инж. Дочев е сред тях и заминава по линия на ВТО „ Техноимпекс“. Той работи в същия град, където проектира и строи микроязовири. Работи и по експлоатацията и разработката на напоителната система „ Хибаро“. В същото време провежда поредица от опити, свързани с напояването на оризови полета.
След завръщането си в България през 1973 г., той продължава научната си кариера в СНИИ „ Образцов чифлик“, където в продължение на няколко години провежда изследванията си върху прогнозиране на поливките при дъждуване на царевица и соя. Поради натрупания опит в областта на мелиорациите, през 1976 г. е прехвърлен в Опитната станция по борба с ерозията в гр. Русе, която е филиал на Института по почвознание „ Н. Пушкаров“ – София, където работи до 1978 г.
През същата година отново заминава на работа в Куба – този път по покана на Института по водно стопанство – Хавана, и работи в градовете Колон и Матансас. Общо за десетте години прекарани в Куба е проектирал и построил над 30 малки язовира, изготвил е топографската основа на водосборите им, напречни профили на язовирните стени, провеждал е изследвания на деформацията и филтрацията на язовирните стени и изследвания върху ерозионните процеси във водосборите на язовирите.
В Куба е бил ангажиран също и с обучение на кубински инженерни кадри – водил е курсове в областта на мелиорациите в Службата по водно стопанство.
Завръщайки се в България, продължава изследванията си върху иригационната ерозия и мерките за борба с нея. През 1983 г. защитава дисертационния си труд върху прогнозирането на поливния режим на царевицата и соята и неравномерността при дъждуване През 1991 г. е преместен в Института по почвознание „ Н. Пушкаров“ – гр. София в секция „ Ерозия на почвата“, където през 1991 г. е хабилитиран за старши научен сътрудник- втора степен.
Бил е хоноруван преподавател по поливна техника и борба с ерозията във ВТУ „ Ангел Кънчев“ – гр. Русе и в Аграрния колеж в гр. Троян, който беше филиал на Земеделския колеж в Пловдив.
Публикувал е над 90 научни статии в списанията: „ Геодезия, картография и земеустройство“, издания на СУБ; „ Почвознание и агрохимия“, издание на Селскостопанска академия; „ Научни трудове“, издание на БАН, както и в редица международни списания. Има и над 150 научно-популярни статии в областта на иригационната ерозия, земеустройство при поливни условия, опазване на земите в планинските екосистеми и т. н. Участвал е с доклади в редица конгреси и международни симпозиуми, проведени в чужбина и у нас, по-важни от които са: 1991 г. Испания – Барселона- „ Международен симпозиум по ерозия на почвата в горски масиви, причинена в резултат на горски пожари“; 1992 г. Франция, Париж,- „ Международен симпозиум по ерозия на почвата в обработваеми земи“; 1994 г. Мексико, Акапулко, „ 15-ти Международен конгрес по почвознание“; 1997 г. Румъния, Букурещ- „ Международен конгрес по почвознание“ и др.
Оказвал е консултантска помощ на много млади фермери в община Троян след промените през 1989 г. През 2002 г. по частна покана на фермер от Испания е изготвил проект за запазване на земите му от почвена ерозия. На него е помогнал и за изследване на почвени проби в наши лаборатории. Участвал е също и в геодезическите дейности при изграждането на Техномаркет „ Европа“.( кота 0 и основен бетон).
Членувал е в различни наши и международни организации като: ESSC( European Society for conservation) от 1992 г.; БПД( Българско почвоведско дружество); Съюза на учените в България; Съюза на геодезистите и земеустроителите в България. Владее испански, френски и руски езици.
Когато от списанието ми възложиха да напиша статия за колегата Дочев по случай неговия 80-годишен юбилей, приех с огромно удоволствие, тъй като щях да пиша за човек, когото познавам над 30 години. Грозю е не само мой учител в научната ми кариера, а и мой приятел. Ако трябва да го опиша с няколко думи – това е един невероятно скромен човек и в работата, и в живота. Той е човек, който винаги е помагал и при това напълно безкористно и не само на мен, а на всички млади научни работници, с които в научната си дейност се е срещал. Бих могла да дам много примери за неговата доброта и отзивчивост, но като че ли най-силно впечатление през
ГКЗ 1-2’ 2016 53