Геодезия, Картография, Земеустройство GKZ-1-2-2016 | Page 13

Фиг . 1 Принцип и основни етапи на изпълнение на конзолно изграждане на мостове
Ако констатираните отклонения са в рамките на допустимото се продължава с изграждането на следващата двойка сегменти . В противен случай носещата конструкция се преизчислява , като се взема пред вид действителното положение на изпълнените сегменти така , че да се компенсират допуснатите отклонения от проекта . Всяка следващата двойка сегменти се изпълнява в същата последователност , след като ИКБ се трасира и ориентира в съответствие с новото си пространствено положение . След изграждане на срещуположните конзоли от два съседни стълба , последните два сегмента от тях се свързват по между си чрез замонолитващ блок “ А ” ( фиг . 1 г ) и се напрягат .
При конзолния монтаж , съставните сегменти на конзолите се изготвят на строителната площадка , транспортират се до мястото на монтаж и се монтират с кранове по двойки , симетрично на носещия стълб ( фиг . 2 ). В зависимост от конкретните условия транспортирането може да се извърши със специален автомобилен транспорт , плавателен съд ( баржа ) и др .
Фиг . 2 Схема за монтаж на сегменти а ) над воден път ; б ) с използване на монтажна ферма при частичен достъп отдолу или чрез транспорт отгоре
Изпълнението на една двойка сегменти на всеки етап от изграждане на конзолата се извършва по следния начин : нанасяне на лепило върху челото на вече монтирания елемент и осъществяване на корекции за ориентиране на конзолата в проектната й траектория ( например изпълнение на клиновидна фуга ); монтаж на следващия сегмент ; временно напрягане ; повторение на същите операции и на срещуположната страна на стълба ; изчакване известно време лепилото да полимеризира ; напрягане на основните напрягащи елементи ; инжектиране
на напрегнатите елементи и евентуално освобождаване на временното напрягане .
През целия период на строителството се извършват прецизни геодезически измервания с цел определяне на пространственото положение на челното напречно сечение на всеки монтиран сегмент и отклоненията му от проекта . Въз основа на тези резултати се изчисляват необходимите корекции в ориентирането на следващия сегмент и в моделите за пресмятане на деформациите с цел съгласуване на деформационните характеристики с резултатите , получени от измерването . Описаната последователност се повтаря до пълното завършване на моста .
2.2 . Точност при изграждане на връхни мостови конструкции по метода на конзолното бетониране или монтаж . В действащата у нас нормативна уредба за изпълнение и приемане на СМР липсват конкретни изисквания за точност при изграждане на връхни мостови конструкции по метода на конзолното бетониране . В „ Техническата спецификация ” на агенция „ Пътна инфраструктура ” при МРР от 2014 г .[ 3 ], ( част 10200 , табл . 10212.1 ) са дадени допустими отклонения на геометрични параметри при изграждане на устои и стълбове . В части 10300 („ Монолитни връхни конструкции за пътни мостове ”) и 10400 („ Сглобяеми връхни конструкции за пътни мостове ”) подобни изисквания също не са указани . Единствено в [ 1 ] са дадени допустими отклонения δН за достигната кота при изграждане на носещата конструкция чрез конзолно бетониране , а именно : за горна плоча δН = +/ -15 мм и за долна плоча δН = +/ - 30 мм . Поради липса на друга информация в следващите разчети се използва по-малкото от двете допустими отклонения , т . е това при изработването на горна плоча .
Известно е , че от геодезическа гледна точка , допустимото отклонение в геометричните параметри ( размери , коти , наклони и др .) на изградени строителни елементи се разглежда като допустима грешка на съответния параметър . В случая допустимото отклонение δН се третира като допустима грешка mHдоп във височината на точка от горния контур на напълно готов блок от конзола . Съгласно закона на Гаус за предаване на грешките mHдо може да се представи като функция от няколко съставящи я грешки :
доп
( m H
) 2 доп
=( m Н
) 2 + ( m доп ) 2 + ( m доп
) 2 , ( 1 )
ГМ Н изм Н СМР където :
• ( m Н
доп
) ГМ
– допустима грешка във височината на наблюдателната станция ( точка от геодезическата мрежа на моста или друга точка , определена от нея );
ГКЗ 1-2 ’ 2016 11