През 1936 г . Иван Вълков става член и участва активно в дейностите на Столичното дружество на запасните офицери [ 1 ].
Интересен факт е , че в края на 1938 г . Иван Вълков е инициатор за създаване на първото Българско дружество по фотограметрия ( БДФ ) [ 1 ], което се регистрира официално след 05.01.1939 г ., когато е проведено Учредителното събрание и е приет Уставът на дружеството . За председател на БДФ е избран генерал Иван Вълков , който остава на този пост до 09.09.1944 г .
През 1943 г . ген . Вълков става член на Редколегията на специализираното издание „ Българска военна мисъл ” [ 1 , Алманах на сухопътните войски в България . Българска пехота . Кн . 1 . С ., 2012 , с . 65-68 ].
В спомените на колегите си от онова време Иван Вълков е описан като човек , който има склонност да изчаква , да преценява внимателно , поради което и рядко да губи . Някои са го намирали дори за муден , но пък и за упорит , амбициозен , с желание да блесне като военен началник . Други са го считали за кротък , вежлив и необичащ да се показва . Не е обичал да се занимава с политика и да членува в партии и против волята си е трябвало да се намеси в политическия живот на България . Бил е личен приятел на Н . В . Цар Борис ІІІ , който няколко пъти осуетява опитите за изваждането му от състава на правителствата .
В Музея на Пулковската астрономическа обсерватория , намираща се близо до Санкт Петербург , и досега се съхраняват много документи и снимки на Иван Вълков . В родния му град Казанлък преди 25-27 години е имало инициатива да се издигне паметник в негова чест в центъра на града . Но създаденият Граждански комитет е бил категорично против изграждането на подобен паметник . Причината да не се построи паметник на ген . Вълков е известна от най-новата ни история . Това е неговото косвено участие в събитията след комунистическия атентат на 16.04.1925 г . в църквата „ Света Неделя ”, от който загиват над 120 души от военния и политическия елит на България , и последвалите репресии след атентата срещу видни наши поети и писатели : Гео Милев , Сергей Румянцев и др .
Обобщено може да се каже , че жизненият път на ген . Вълков е показателен пример за това как един умен висш офицер , високообразован топограф , политик и дипломат може да бъде унизен до затворник , осъден без всякакви писмени и други доказателства , само по донос , постъпил срещу него през 1946 г . Предаден от своите съратници от Военния съюз , след 1946 г . Вълков е бил многократно арестуван по доноси и интерниран в различни концлагери у нас , т . нар . Трудово-възпитателни общежития ( ТВО ) в с . Поручик Геново или Заград , с . Ножарево и гр . Белене , общо 7 години - от 1946 г . до 1953 г ., когато вече е бил 75- годишен и се е налагало да строи една от Дунавските диги .
През 1953 г . е следствен и приведен в Софийския затвор , а през 1954 г . е осъден на смърт чрез разстрел заради априлските събития през 1925 г . По-късно президиумът на Народното събрание отменя смъртната му присъда поради липса на доказателства и заради напредналата му възраст и я заменя с 20 години затвор , прекарани в затворите в Пазарджик и Стара Загора .
Не е за пренебрегване фактът , че всичките му присъди са издадени без писмени и други доказателства , тъй като той лично не е подписал нито един документ за арест или убийство . Нещо повече , по време на найопасните политически репресии у нас генералът е бил найчесто на теренни инспекции с контролните геодезисти по триангулачните точки на България .
Иван Вълков умира на 20.04.1962 г . в затвора в Стара Загора и е погребан от дъщеря си и снаха си Лили Вълкова в Старозагорските гробища . През 1970 г . е препогребан пак от тях двете в Централните Софийски гробища .
8 . ЗАКЛЮЧЕНИЕ
Историкът д-р Чавдар Ангелов в [ 1 , л . 272 ] пише : „ В резултат на неуморната дейност и вещото ръководство на Ив . Вълков , в началото на 20-те години на миналия век ДГИ се превръща в добре работеща институция , която успява да удовлегвори нуждите на държавата . Умело съчетавайки богатата си теоретична подготовка с придобития по време на войните организационен опит , за сравнително кратко време Вълков реформира коренно дейността на Института ... Иван Вълков допринася изключително много за развитието на българската геодезическа наука , изграждането и подготовката на родната геодезическа школа . Без преувеличение може да се каже , че с включването му в политическия живот на страната след лятото на 1923 г . България губи един високо подготвен и ерудиран специалист в областта на геодезията и астрономията .”
БЛАГОДАРНОСТИ
Накрая , но не на последно място , бих искала да благодаря на чл . -кор . проф . д-р инж . Георги Милев за идеята му да подготвя тази статия за ген . Иван Вълков , познавайки предишни мои работи за него като учен и преподавател по геодезически дисциплини , публикувани от 1995 г . до 2015 г . [ 14 , 15 , 16 , 18 ], както и след прочита на статията „ Генерал Вълков – от герой до престъпник ”, публикувана от Стоян Праматаров във в . „ Стандарт ” от 08.10.2021 г . на стр . 20 и 21 . Благодаря сърдечно и на историка д-р Чавдар Ангелов , който цитира ( в докторската си дисертация и в монографията си [ 1 ] на страници 15 , 38 и 98 ) моята статия [ 14 ] от 1995 г .
ЛИТЕРАТУРА
1 . Ангелов , Ч . „ Тайният ”: Иван Вълков като офицер , конспиратор , държавник , дипломат “, Велико Търново . Фабер . 2020 , 312
2 . Българските политически водители 1879-1944 . Хераклит . 1944
3 . Волков , И . В . Профессиональный отсчет о работе на Аландских островах . Записки по гидрографии , вып . ХХХІ . 1909 . 125-209
4 . Вълков , Иван . Военна топография . Курс на Военното на Негово Величество училище . София . 1911 5 . Генерал Иван Вълков – биографични данни , Централен военен архив , гр . Велико Търново , 31.12.1994 г . 6 . Годишник на Географическия институт за 1922 г .,
София , 1923
8 . Груев , Ст . Корона от тръни . Изд . Български писател .
Списание „ Летописи ”, София , 1991 9 . Гърков , Ат . Генералът от пехотата . 1977 10 . Иван Вълков Вълков , Сведение на Музея на ВТС , гр .
Троян . 1994 11 . Йовков , Ив . Хроника на едно царуване ( 1918-1930 г .), І част . Изд . на Отечествения фронт . София 1989
ГКЗ 5-6 ’ 2021 53