Участвал в Балканските войни 1912-1913 г . и в Първата световна война . През 1925 г . по негово предложение като министър на войната , Народното събрание приема Закона за подпомагане на пострадалите от войните . За този закон Обществото на народите , което е предшественик на Организацията на обединените нациии ( ООН ), се произнася като за образец на държавническо отношение към пострадалите от войни изобщо .
През октомври 1925 г ., при нахлуването на гръцките войски в района на Петрич ( т . нар . „ Петрички инцидент ”), ген . Вълков , като министър на войната , предприема не военни , а дипломатически действия за възстановяване на статуквото [ 1 , 7 , 9 ]. Той издава заповед да не се отговаря на гръцкия огън и сезира Съвета на тогавашната Организация на народите ( ОН ) с искане за бърза намеса с цел спиране на гръцката агресия . В резултат Гърция е призната за виновна и е задължена да се изтегли незабавно , като заплати обезщетение на България за жертвите и нанесените разрушения . Това е един от безспорните успехи на българската дипломация в найновата ни история .
- Австро-унгарски орден „ Кръст за военни заслуги ” ІІІ степен ;
- Турски орден „ Железен полумесец ”.
От януари 1929 г . Иван Вълков е назначен за „ Пълномощен министър ” в Италия и остава на този пост до 1934 г . През този период той играе активна роля в преговорите за сключване на брак между цар Борис ІІІ и принцеса Джована ( Йоана ) Савойска , дъщеря на крал Виктор Емануил ІІІ . Има сведения , че той е оказвал съдействие за установяване на тайни дипломатически отношения и водене на преговори между Италия и Съветския съюз . „ Иван Вълков дава своя принос за нормализиране на отношенията между България и СССР , показвайки завидна доза реализъм и способност да оцени моментната ситуация . Без да робува на предразсъдъците на голяма част от българския политически елит по отношение на Москва , той препоръчва на българското правителство , в името на политическото и икономическо добруване на българската държава , да помисли сериозно за възможностите , които сътрудничеството със Съветска Русия предлага . А именно – развитие на българската икономика и заздравяване на международното положение на страната ...” [ 1 ].
7 . ЖИВОТЪТ НА ГЕН . ИВАН ВЪЛКОВ ОТ 1934 Г . ДО КОНЧИНАТА МУ ПРЕЗ 1962 Г .
Снимка 7 . Членовете на международната анкета от Обществото на народите в България , които на място проучват изстъпленията на гръцките войски
През 1927 г . като министър на войната , ген . Вълков премества Военната фабрика от София в родния си Казанлък . Създава се бъдещият завод „ Арсенал ”, който работи и днес . Това е другата голяма заслуга на генерала . Той е считан за създател на българския военнопромишлен комплекс . Фабриката има важно военно и социално значение . Чрез създаването й голяма част от населението в Казанлъшка околия се спасява от безработицата и бедността . Пак в родния му Казанлък и под негово ръководство е построен и завод за производство на военни самолети . По-късно в него са произведени над 600 самолети „ ЛАЗ ” по разработка и конструктивни проекти на инж . Лазаров .
Награден е с многобройни наши и чуждестранни ордени и отличия :
- Орден „ За военна заслуга ” І и ІІ степен през 1910 г .;
- Военен орден „ За храброст ” ІІ степен , 2-ри клас и ІV степен , 2-ри клас през 1913 г .;
- Орден „ Свети Александър ”– ІІІ степен и ІV степен с мечове по средата , І степен без мечове през 1917 г .;
- Кръст за храброст за 20 години прослужено време
- през 1917 г .; - Руски орден „ Свети Станислав ” ІІІ степен ; - Германски орден „ Железен кръст ” І и ІІ степен ; - Австро-унгарски орден „ Желязна корона ” ІІІ степен ;
След 1934 г ., когато е на 59 години , Иван Вълков е пенсиониран и се оттегля от обществения живот . Живее в родния Казанлък и в Стара Загора . През 1939 г . се кандидатира за депутат от Казанлък , но губи изборите , които са спечелени от богатия казанлъшки индустриалец П . Стайнов . През 1940 г . се кандидатира отново , но не е допуснат до участие в изборите след Решение на Областния съд в Стара Загора , тъй като не е посочил ясно в декларацията за участие в изборите , че не е с комунистически убеждения . „ В началото на 40-те години на ХХ-ти век хора като бившия военен министър вече не са необходими . Цар Борис ІІІ е достатъчно сигурен в собствените си властови позиции ...” [ 1 ].
Дейността на министъра и политика Иван Вълков тук не е обект на анализи и представяне . Тя е описана с различна степен на подробности в много книги , мемоари , статии , студии и др ., написани от военни специалисти , историци , журналисти , негови съкилийници от затворите и трудово-възпитателните общежития ( ТВО ), съграждани и др . Всички написани за него материали носят неизбежното влияние на политическите и историческите пристрастия на авторите и на времето , когато са били написани [ 1 , 7 , 8 , 9 , 11 , 12 , 17 и др .].
Атанас Гърков още през 1977 г . в книгата си [ 9 ] пише : „ Пред съда ( инсценираният процес по дело № 79 от 1953 г .) през 1954 г . генерал Вълков се държи достойно , както подобава на истински патриот . На отправените му обвинения за политическите убийства и масовите разстрели генералът моли : „ Покажете ми поне един документ – заповед , секретно писмо , нареждане , в което да заповядвам да разстрелват хора .“ Това е негова ежедневна молба до съда ...“
След 1934 г . поради безпаричие пенсионерът Иван Вълков прави неуспешни опити за комисионна търговия за износ на стоки от България за Италия . През периода 1937- 1938 г . негов съдружник е генерал Владимир Заимов , с когото опитват да внасят италианско военно оборудване за нуждите на българската армия [ 1 , Комисия по досиетата ( КРДОПБГДСРСБНА , ІІ следствено дело 406 , т . 26 , л . 69 )].
52 ГКЗ 5-6 ’ 2021