мерните вериги на кангали , с които е правил съвместни базови измервания там . Не знаех за кого става дума , признах го и тя след няколко месеца ми изпрати много сведения за него от Пулковския му период . Тя знеше добре български език , изпратих й статията , която написах за генерал Иван Вълков , публикувана през 1995 г . [ 14 ].
4 . ПРОФЕСОР ПО „ ВОЕННА ТОПОГРАФИЯ ” ВЪВ ВОЕННОТО УЧИЛИЩЕ В СОФИЯ , ПРОФЕСОР ПО „ КАДАСТЪР И КОМАСАЦИЯ ” В СОФИЙСКИЯ УНИВЕРСИТЕТ И АВТОР НА УЧЕБНИЦИ И НАУЧНИ ТРУДОВЕ В ОБЛАСТТА НА ВОЕННАТА ТОПОГРАФИЯ И ВОЕННАТА ИСТОРИЯ
След завършване на академията той се завръща в България . На 18.05.1911 г . е произведен в чин майор . При мобилизацията за
Балканската война , майор Вълков е зачислен в щаба на
Втора армия и участва в
обсадата на Одрин като началник щаб на Източния сектор . След това веднага става преподавател по „ Военна топография ” във Военното на Н . В . училище в София , прераснало през 1924 г . във Военна академия .
Още през 1911 г . той написва и издава първия български учебник по “ Военна топография ” у нас . Този труд е с обем от 243 стр ., 100 чертежи в текста , задачи и 13 приложения . Структуриран е в 6 части : 1 . Планиметрия и алтиметрия ; 2 . Военно значение на местните предмети и видоизмененията на терена ; 3 . Снимка на местността ; 4 . Военни карти ; 5 . Окомерна снимка ; 6 . Рекогнисцировка и оценка на местността .
Снимка 4 . Корицата на студията „ Източният сектор при блокадата и атаката на Одринската крепост 1912-1913 г .”, издание 1913 г . [ 7 ]
Иван Вълков е автор на военни и топографски трудове : 1 . Военно-исторически бележки , 1911 г .; 2 . Източният сектор при блокадата и атаката на
Одринската крепост 1912-1913 г ., 1913 г .;
3 . Военна топография : І . Изобразяване на местността и четене на картите . ІІ . Бърза снимка . ІІІ . Военно значение , разузнаване и оценка на местността . ( Ръководство за съкратен курс на Военното на НЕГОВО ВЕЛИЧЕСТВО училище и за Школата за запасни подпоручици ), 1917 г .
Снимка 3 . Майор Иван Вълков ( най-вляво ) до генералмайор Георги Вазов . В средата е плененият Шукри паша . Албум на чеха Владимир Сис [ 7 ]
Иван Вълков разработва „ Инструкция за водене на артилерийски огън ”, която частите на 2-ра Българска армия безупречно демонстрират при атаката на крепостта на 11 – 13 март 1913 г . Подробно описва действията в Източния сектор по време на Одринската операция в издадената от него през 1914 г . книга . След Балканските войни Вълков преподава във Военното училище . През
Първата световна война е началник на оперативно отделение в Щаба на
Втора армия ( 1915 – 1916 ), командва
44-ти пехотен полк ( 1916 – 1917 ) и е началник щаб на
7-ма пехотна дивизия и
10-та пехотна дивизия ( 1917 – 1918 ).
Снимка 5 . Корицата на учебника „ Военна топография : І . Изобразяване на местността и четене на картите . ІІ . Бърза снимка . ІІІ . Военно значение , разузнаване и оценка на местността . ( Ръководство за съкратен курс на Военното на НЕГОВО ВЕЛИЧЕСТВО училище и за Школата за запасни подпоручици )”, София , Печатница „ Военен журнал ”, 1917 г . [ 7 ]
50 ГКЗ 5-6 ’ 2021